Михаил Екимджиев очерта невъзможността за обжалване на съдебни решения като основен конституционен проблем

14:05, 06 сеп 15 25 604 Шрифт:

Невъзможността гражданите да сезират Конституционния съд за закони, административни актове и съдебни решения, които противоречат на Конституцията е един от основните проблеми в съдебната система. Това заяви Михаил Екимджиев, водещ адвокат по човешките права и един от номинираните за членове на Инициативния комитет на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”, която се учредява на 6 септември в Пловдив.

Екимджиев даде за пример немския модел, който позволява „народовластие“, при което всеки гражданин може да атакува закон, влязло в сила съдебно решение и административен акт, ако той противоречи на Конституцията.

По думите на Екимджиев, проблемът е, че главата за Конституционния съд в Конституцията е извън главата за Съдебната власт и този проблем не може да бъде поставен пред настоящата съдебна реформа или може да я забави.

Може обаче да се обсъдят промени в чл. 120 от Конституцията, който посочва, че всички закони могат да бъдат обжалвани, с изключение на тези, за които изрично е посочено, че са необжалваеми. (Чл. 120. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. (2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.)

„По стар обичай, цели категории приети закони, не подлежат на съдебен контрол“, отбеляза Екимджиев. „Това не са само актове, свързани с националната сигурност, отбраната и висшия обществен интерес. Съвсем наскоро се видя, например, че не подлежи на обжалване актът, с който БНБ отне лиценза на КТБ. Това е типичен пример на съдебна необжалваемост на административен акт, който засегна хиляди граждани, които загубиха право да обжалват отнемането на лицензията.“

Според Екимджиев, поради тази причина трябва да се изиска всички актове, които пряко засягат човешките права и свободи както са записани в Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, да могат да подлежат на съдебен контрол.

По думите му, въпросният член 120 от Конституцията е в главата за съдебната власт, която в момента подлежи на обсъждане за промени.

Очаква се, след своето учредяване и след като избере свой председател, национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ да започне да събира подписи, както изисква Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. След внасянето на подписката, Народното събрание е длъжно да вземе отношение по предложенията.

Предложенията включват съкращаване на мандата на главния прокурор, както и на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), създаване на позицията на независим зам.-главен прокурор, който да преследва корупцията по високите етажи на властта, въвеждане на явно гласуване.

Инициативата, в която влизат и представители на "Протестна мрежа", стана известна покрай посещението у нас на бившия румънски правосъден министър Моника Маковей. В инициативния комитет на „Правосъдие за всеки“ са бившият депутат от ОДС Велислав Величков, Биляна Гяурова – Вегертседер от Българския институт за правни инициативи, варненската адвокатка Гергана Върбанова, финансистът Деян Василев, предприемачът Искрен Кръстев, Любомир Авджийски от Института за пазарна политика и правозащитният адвокат Михаил Екимджиев.

Инициативата ще внесе в Народното събрание 7 конкретни предложения за задълбочаване на съдебната реформа.