Рибар от Ченгенето година след потопа: Само Господ ни спаси
Ужасът
Първото нещо, което си спомня младият рибар е едно необичайно позвъняване по телефона малко преди полунощ на 6-ти септември 2014 г. Вдига слушалката и чува думите: „Потоп, идвай бързо“. Андрей не може да обясни как е имал смелостта да тръгне към бушуващата стихия от Бургас за Рибарското селище, но все пак стига. Стига, за да разбере, че човешките му сили ще се окажат недостатъчни пред природното бедствие.
„Беше страшно, дойдох с такси, с идеята да спася лодката си. Първото нещо, което видях като пристигнах е това, че казанът за боклук, който се намира на входа на селището, плува като кораб. Пред нас имаше много вода, страшно много вода. Признавам, че изпитах страх. Имах много приятели, които знаех, че са в селото. Отначало получавах обаждания от тях, но после всички телефони замряха изведнъж. Видях, че не мога да се боря със стихията и се върнах обратно".
На следващия ден
Часове след водния ад Андрей отново се връща, за да види какво е останало от бунгалото и лодката му, наследство от неговия баща. Тогава разбира, че всичко е безвъзвратно загубено. Лодката е отнесена на 2 километра от стоянката, кеят тотално разрушен, първият етаж от виличката е до кръста във вода. Плуват ел. уреди, посуда, мебели и изобщо всичко.
„Дойдох малко след 7 часа сутринта. Намерих лодката, която беше на цели два километра от къщата. Бунгалото беше в ужасно състояние. Ако е имало човек през нощта тук със сигурност е щял да се удави. Навсякъде витаеше страхът. Не знаех откъде да започна, каквото и да направех ми се струваше нищожно в сравнение с щетите. В първите часове само обикалях наоколо и оглеждах, връщах се обратно в Бургас и мислех как ще съградим всичко загубено отново. Усещах само, че ми е много тежко.
Следват часове на пълен мрак...
Вярата и Надеждата
След преживения първоначален шок Андрей и семейството му все пак събират сили и започват да вярват, че ще успеят с общи усилия да възстановят разрушеното. Тогава на помощ идват Община Бургас, доброволци и фирми, които започват да разчистват щетите. Верни приятели също подкрепят рибарите.
„Щетите за бунгалото бяха около 2000 лева, а за самата лодка около 1500 лв. Общината ни помогна някъде с около 30%, което в никакъв случай не беше малко за нас. И така ден след ден надеждата, че отново ще се събираме тук дойде като бяла лястовица. Вие сами виждате какво е в момента. Не е съвсем, както беше, но се справяме“.
Животът и атмосферата в селището са се възвърнали. Рибарите отново разказват вицове и лакърдии. Навсякъде се носи се аромат на прясна риба. "Втори живот живеем", казват всички.
Виновните
Питаме младият рибар задавал ли си е въпросът - кой е виновникът или виновните затова, което сполетя Рибарското селище точно преди година. Андрей обаче няма точен отговор, но има много съмнения.
„На 50% беше виновен дъждът. Останалите 50% за мен обаче си остават чиста престъпна небрежност. Дали недобросъвестни концесионери решиха да изспускат язовири, или общинските институции не бяха почистили дерето, което минава край Ченгенето, не мога да кажа. Знам обаче какво видях с очите си, а то е десетки таранки, оплетени в рибарските мрежи. Таранки в морето няма, или поне никой досега не е срещал, смее се мъжът. Оставям ви да прецените тогава дали има виновни“.
Днешният 6-ти септември
И така година след кошмара, днешният Ден на Съединението вече е различен. Адрей и семейството му са седнали край масата в малкото дворче на бунгалото и просто се радват. Лодката също е на кея. Радват се на това, че Господ се е смилил над тях в една страшна нощ, нощта на 5-ти срещу 6-ти септември 2014 г. А тази година за благодарност към търпението им, ще им донесе и богат улов.
Последни новини
А1 приема предварителни поръчки за най-новите продукти на Apple
20:34, 12 сеп 25 / А1
Умен старт на новия семестър – водещи смартфони с 0% лихва на лизинг от А1
19:02, 11 сеп 25 / А1
Най-новите продукти на Apple – скоро в А1
18:28, 10 сеп 25 / А1
Добави коментар