Бежанците бягат от същия режим, наложен ни на 9.IX.1944 г., смята Кънев

13:47, 09 сеп 15 / Политика 25 365 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
“Днес отчитаме 71 години не просто от една мрачна историческа дата, а от кулминацията на едно пълно столетие на политическо насилие в българската история, започнала с насилствената детронация на българския монарх през август 1886г. и завършила с чудовищното престъпление на възродителния процес между 1985-1989г. Това столетие взе десетки хиляди жертви българи, български граждани, репресирани, убити и затваряни от българската власт и от българска ръка”. Това заяви от парламентарната трибуна съпредседателя на Реформаторския блок Радан Кънев.

“След този преврат България смени лагера, прави сте, колеги от БСП. Смени лагера от лагера на единия съюзник по Пакта Рибентроп-Молотов, към лагера на другия съюзник по Пакта Рибентроп-Молотов. От единия уродлив тоталитарен режим на 20в. към другия уродлив тоталитарен режим на 20в. От съюзници на едните, станахме неделима част и най-верен представител на другия тоталитарен режим. В продължение на 45 години, а боя се, трябва да кажем, в много отношения в продължение на 70 години, той ни откъсна от нормалните европейски демократични ценности, от съзнанието за обществения мир като най-висша ценност и политическото насилие като най-уродливо проявление на политическата власт. Режим, който ще остане неизбежно записан с черни букви в страниците на историята на нашата страна, жертвите на който надхвърлят може би 300 000 души. Режим, който изгони стотици хиляди през телените мрежи извън границата на България, за в момента, в който телените мрежи паднаха, следващи стотици хиляди, може би над милион, да я напуснат при първа възможност. И днес, когато наблюдаваме как през падналите телени мрежи на псевдонацистките, т.нар. социалистически баасистки режими,  и съюзниците на комунистическия режим в Северна Африка и арабския свят, бягат стотици хиляди, най-уродливото нещо е ние да казваме, че грешка е било падането на тези режими. Тези хора бягат от същия режим, по същия начин, по който 2/3 от моите връстници избягаха между 1990-95г. в момента, в който телените мрежи на комунистическия режим паднаха”, смята още той.

По думите му, България все още не е определила политическото насилие като еднозначно най-големия враг на демокрацията, на свободата и на добруването в едно общество. “Засега, а може би завинаги, ние оставаме длъжници пред паметта на всички жертви на комунистическия режим и на всички други жертви на политическото насилие в България. Пред тях и пред себе си, поне ние от РБ, даваме дума, че няма да спрем да разказваме на младите хора в страната си за ужасите на тоталитаризма и насилието, за злото, наречено комунизъм, че ние няма да спрем да отхвърляме насилието във всяка негова форма”, заключи той.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама