В Бургас направиха първите безкръвни операции на дебелото черво
09:34, 15 окт 15
25
562
Шрифт:
„Пациентът остава в болницата няколко дни и след две - три седмици се връща към нормалния си начин на живот. Миниинвазивната лапароскопска интервенция намалява над два пъти неудобствата, характерни за традиционната „отворена” хирургия. Предимствата са малка тъканна травма на коремната стена и всички органи в корема; по-слабата имунна реакция от страна на организма; по-бързото възстановяване на нормалната чревна функция; по-слабата следоперативна болка; по-ранното раздвижване; добрият козметичен резултат“, обясни проф. Даниел Костов.
За точна и ранна диагностика във Втора хирургия на МБАЛ - Бургас работят два нови уреда – видеоколоноскоп и видеогастроскоп. Те са закупени от Министерството на здравеопазването по проект за ранна диагностика на рака. По този проект предстои доставка и на допълнителна лапароскопска апаратура за хирургичните, урологични и гинекологични отделения на МБАЛ - Бургас.
Пациентите, претърпели „отворена“ операция за рак на дебелото черво, имат дълъг и труден възстановителен период. В повечето случаи хирургът прави над 30 см разрез на коремната стена, за да осигури оптимално поле за работа. Това налага над седмица престой в болницата и над два месеца възстановяване, с редица ограничения за физически дейности. Решението за провеждане на отворена или лапароскопска операция е изцяло на хирурга, като зависи от неговия опит и квалификация. Проф. Костов и д-р Керанов прилагат лапароскопския подход и при заболявания на жлъчен мехур, паразитни и онкологични заболявания на черен дроб, различни видове хернии и др.
Ракът на дебелото и правото черво е третото по честота онкологично заболяване в света, като годишно се диагностицират 1.4 милиона нови болни и 694 000 смъртни случая, последица от заболяването. Всяка година 3 100 българи се диагностицират с рак на дебелото и правото черво. В България заболяването е на трето по честота и второ по смъртност от видовете рак. Рисковите фактори за развитие на заболяването са нездравословен начин на живот, като наследствените фактори формират около 30-35% от риска за развитие на рака на дебелото и правото черво. Този вид рак е лечим в 90% от случаите, независимо от тревожната статистика за нарастване на заболеваемостта през последните 10 години.
Проблемът у нас обаче остава липсата на профилактика на раковите заболявания. Изследване на рак на дебелото черво трябва да се прави между 50-та и 65-та година. Данните сочат, че много рядко се установява рак в I стадий. Преобладават случаите на II-ри, III-ти и IV-ти стадий именно заради липсата на скринингови програми у нас.
Добави коментар