Данък „вредни храни“ се прилага по света с променлив успех
Защитниците твърдят, че поскъпването на подсладените напитки, сладкарските изделия и т.нар. junk food – чипсове, снаксове и храните, съдържащи хидрогенирани мазнини и тансмазнини, ще намали потреблението им и съответно ще увеличи консумацията на здравословни храни.
Противниците се опасяват, че от новия данък ще пострадат производителите на такива храни и напитки, особено малките, и по-бедните хора.
Идеята за въвеждането на такъв данък изобщо не е нова и уникално българско изобретение. Много страни по света са го въвели, или обмисляли въвеждането му. В някои той все още е в сила, други са се отказали от него, тъй като са установили, че търсеният ефект от него е пренебрежимо малък и спорен.
Наложен и отменен
Пример за това е Дания, която през 2011 въвежда данък върху маслото, млякото, сиренето, пицата, месото, мазнините и преработените храни, съдържащи повече от 2.3% наситени мазнини. Само година по-късно властите отменят данъка, защото установяват, че датчаните изобщо не променят хранителните си навици и пазаруват въпросните храни от съседните държави. Освен това се оказва, че новият данък е бюрократичен кошмар за производители и търговци и застрашава работни места в Дания. Поради тези причини властите се отказват и от планираното въвеждане на данък върху захарта, подсладените напитки и захарните изделия.
Също през 2011 Финландия въвежда данък от 95 евроцента на килограм върху подсладените напитки, захарните изделия, минералната вода и сладоледа в опит да намали потреблението в страната. Очакванията бяха, че новият данък ще донесе допълнителни 109 млн. евро годишно в бюджета. Проучвания показват, че потреблението на подсладени напитки и минерална вода действително спада, но се отбелязва, че тенденцията е започнала далеч преди въвеждането на данъка.
Правителството реши да отмени данъка, считано от 2017, тъй като Европейската комисия е постановила, че той фаворизира местните производители, тъй като вносителите трябва да го плащат, заедно с вносните мита.
Успешен опит
Унгария също въвежда данък върху вредните храни с високо съдържание на захар, сол и кофеин през 2011 година. Той е наречен „данък обществено здраве“ и обхваща подсладените и енергийните напитки, бонбони, сладкиши, шоколади и други продукти, съдържащи какао, и бульони на кубчета и сухи супи. По думите на здравния министър Петър Москов, България ще следва именно унгарския модел.
Според статия в The New York Times от 2013 година, която цитира национални статистики, две трети от унгарското население е с наднормено тегло и страната има най-високото потребление на сол в Европа. Същата статия цитира търговци в деликатесни магазини и бакалници в Будапеща, които коментират, че продажбите им са спаднали с 10% след въвеждането на „данък обществено здраве“. Продавачите, обаче, коментират, че вместо да си купуват от скъпия чипс, потребителите си купували нещо по-евтино, но също толкова вредно заради по-евтините съставки.
Според здравния министър на Унгария по онова време, през първата година страната е събрала 77.8 млн. долара от новия данък. Очакванията, обаче, били за поне 88 млн. долара. Основната причина била, че хранителната индустрия сменила рецептите – заменила съставките с по-евтини варианти и намалила съдържанието на захар и сол, за да избегне данъка.
Българското здравно министерство цитира данни от анализ на Световната здравна организация (СЗО), който разглежда здравния и икономическия ефект от данък „обществено здраве“ в Унгария за 2013 година. Данните показват, че продажбите на храните, обложени с този данък са намалели с 27%, а 80% от тези, които са намалили потреблението си, са посочили, че са го направили заради по-високите цени. СЗО също посочва, че едно от основните предимства е промяната в рецептите на обложените храни понижено потребление на захар и сол.
Френското правителство решава да въведе данък върху подсладените и енергийните напитки през 2012, с цел да увеличи бюджетните постъпления.
Извън Европа данък „вредни храни“ отдавна е въведен в няколко островни държави в Тихия Океан – Тонга, Фиджи, Френска Полинезия и Самоа.
Мексико, една от най-дебелите нации – 71% от възрастното население е с наднормено тегло, а 32% са затлъстели и страната с най-високо потребление на подсладени безалкохолни напитки в света – 163 литра на глава от населението годишно, въвежда данък вредни храни през 2014. С него цените на подсладените напитки се увеличават с 10%, а на чипсовете, бисквитите, сладоледа и бонбоните – с 8%. Сериозно проучване на Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил и Мексиканския институт по обществено здраве, проведено една година по-късно, установява, че в края на 2014 продажбите на подсладени напитки в страната са спаднали с 6%.
Мнението на ЕК
Изследване на Европейската комисия (ЕК) през 2014, цитирано от EurActiv, показва, че данък „вредни храни“ наистина намалява потреблението, но кара потребителите да търсят по-евтини заместители.
ЕК отбелязва също, че новият данък увеличава административната тежест, особено ако е наложен на съставките, или ако правилата за определянето са твърде сложни. Освен това, данъкът може да има негативно влияние върху заетостта и инвестициите, особено в малките и средните предприятия, произвеждащи премиумни продукти, защото потребителите минават на по-евтини марки.
Европейският доклад не пропуска и факта, че въвеждането на данък „вредни храни“ в една страна, стимулира производството в съседна страна, в която няма такъв данък, защото започва внос и трансгранично пазаруване. ЕК отбелязва, че все пак последствията от това са ограничени.
Добави коментар