Затъване в ягодите, или защо София не може да стане културна столица?
Дали това обаче е наистина така? Или в тъканта на градската ни култура има незабележими пукнатини, които с всяко грандиозно събитие в афиша, с всяка нова копка на Ларгото неусетно се разширяват и резултатите от провала стават все по-видими за жителите на града ни?
Показателна в това отношение е историята на една инициатива от квартал „Лозенец“. През 2006 г. група ентусиасти започва разчистването на буренясалата градинка около Водната кула, собствеността върху която е някъде в ничията територия между Столична община и фирма „Софийска вода“. И двете институции отричат те да са отговорни за съоръжението и отказват достъп до него. След доста перипетии гражданите, обединени в Сдружение „Име“, успяват да получат ключа от сградата и започват нейното облагородяване отвътре. Следва поредица от инициативи, прераснали във Водна кула арт фест. Той години наред събира визуални артисти и музиканти, съживява занемарената постройка и околността ѝ, изгражда лоялна публика и съсредоточава около себе си артистична общност, която превръща поне веднъж годишно тази част на „Лозенец“ в център на различни прояви. През 2013 г. Столична община внезапно решава (неясно на какво основание), че Водната кула е нейна собственост, и затваря първо горните нива на сградата. А през следващата година я заключва изцяло с обяснението, че постройката е опасна. Тази година Общината проведе полунелегален конкурс за отдаване на сградата под наем. В предмета на конкурса не фигурираше изрично изискването мястото да се развива като културен център, нито пък регламентът уреждаше участието на творчески организации или юридически лица с нестопанска цел в областта на културата. Основното изискване беше за извършването на някакви ремонтни дейности с неуточнен обхват, които след повторното отваряне на сградата наскоро оставят съмнението, че са се състояли просто в едно освежаващо боядисване.
По този начин общината на практика експроприира в своя полза един имот с неуточнена собственост, вероятно за да извлече дивиденти от вече създаденото име на мястото като културно средище - име, извоювано не от чиновниците на „Московска“, а от инициативността и ентусиазма на активна местна група граждани. Така е съсипана възможността за развитието на един важен локален културен център, изпълняващ и съществени социални функции. Множество са примерите за други подобни места, чийто потенциал не е разработен дори в зародиш. Такава би могла да бъде нашумялата напоследък „Къща с ягодите“ на ул. „Сан Стефано“. Но такава би могла да стане и къщата-музей на художника Ненко Балкански, стояла десетилетия заключена и наскоро отново отворена не като арт център, а дадена от СО на Клуба на поетите без никакво обосноваване на това решение и (евентуално) стоящите зад него визии и политики. Както и едно от първите кина на Балканския полуостров, Модерен театър, тихо рушащ се без купувач на бул. „Мария Луиза“ - един нереализиран Музей на българското кино, защо не с Клуб на кинолюбителя.
Така става ясно защо София не е и не може да бъде столица на културата. За един културен град не е достатъчен само богат афиш. Нужна е политика, основана на подкрепата на разнообразни начинания: както големи международни събития, така и дебютни проекти, образователни инициативи, социални каузи, културно предпримачество, активности, свързани с включването на различни групи. Има сериозна необходимост от подкрепата за културни центрове и дейности на местно ниво, които да имат социализираща функция и да реинтегрират цели социални групи и локални общности, застрашени от обезкултуряване и пълно откъсване от потреблението на културни продукти. Един детски куклен театър в „Люлин“ в перспектива е по-важен за изграждането на културната тъкан на града и неговата общностна идентичност, отколкото поредица концерти в зала 1 на НДК. Работа на Общината е да създава усещането за култура на включването на нови и алиенирани групи през образователни, социализиращи и учещи на емпатия проекти. Включително чрез популяризирането на образователни и социални каузи в общински пространства, общинска инфраструктура и фасадна площ.
Това е разбирането на Зелените за София като дом на една толерантна, включваща и културна общност. До момента не сме свидетели и на намек за подобна обхватна визия за градската култура от страна на чиновниците в Общината. Напротив, както е видно от нашия пример с Водната кула, те задушават всеки бегъл опит за движение в тази посока. Очакваме техния отговор и конкретно по казуса, и като цяло за развитието на културата в града ни отвъд шумните събития и бляскавия ПР.
Каним г-жа Фандъкова, управленският екип на Столична община и всички граждани на среща с културните дейци на София този петък от 19:00 в зала "Парламент".
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
Още от „Политика“
Радев безочливо гази Конституцията, отказа да покани ДПС-Ново начало на консултации
18:13, 10 дек 24 /
Цветан Цветанов със срещи във Вашингтон
15:32, 05 дек 24 /
Само лоялност към Борисов не стига, силно "тежи" парафът на Пеевски
13:22, 25 ное 24 /
Добави коментар