С. Карапчански: Силният екип, доверието и високото темпо на работа са в основата на видимите промени в Русе
Д-р Карапчански, кои според вас са най-важните проекти, които Община Русе приключи през изминалата 2015 г.?
Изминалата 2015 бе изключително интензивна за целия ни ресор, заедно с останалите колеги имахме ангажимента в срок да приключим важните инфраструктурни проекти. Приключихме успешно реконструкцията на бул. “Тутракан”, централната градска част, мащабните инвестиции по Проекта за интегриран градски транспорт са във финалната си фаза, бе отворено за движение кръговото кръстовище както и пробивът “Кауфланд”, така че цялата година бе белязана от усилия на целия екип за успешно приключване на проектите в техните срокове. От друга страна обаче, тъй като вече сме в новия програмен период 2014 - 2020, стартирахме още от началото на годината с подготовка на новите проекти, така че да не губим от натрупаната енергия, темпо и инерция. В края на годината можем да кажем, че не само успяхме в срок да приключим старите проекти, но вече имаме и амбициозна визия за следващите.
Има притеснения, че някои от проектите приключиха, а други ще приключат след предварително определените крайни срокове, това ще се отразили по някакъв начин на изплащането на средствата за тяхното финансиране?
Община Русе е една от българските общини, които няма колебания, че всички проекти ще бъдат изпълнени в рамките на договорните срокове, няма да се налага анексиране или обжалване на сроковете, това е продукт от изключително успешната работа на проектните екипи, взаимодействието между отделните ресори. Нямаме рискове и нямаме срокове, които няма да бъдат спазени.
Какъв ще бъде фокусът в работата на ресор “Европейско развитие” през 2016 г. и кои ще са постижимите цели?
Още от самото начало на 2016 г. Община Русе ще пристъпи към реализация на инвестиционната програма по програма “Региони в растеж” 2014 - 2020. Разполагаме с бюджет от 56 млн. за реализация на проекти в сферите “Градска среда”, “Интегриран градски транспорт”, “Културна, образователна и социална инфраструктура”. Инвестиционната програма е готова, и при благоприятно стечение на обстоятелствата още следващата година трябва да имаме стартиране на строителни работи.
По направление “Градска среда” наш приоритет е крайбрежната зона, имаме около 17 млн.лв., които ще бъдат инвестирани от една страна в благоустрояването на кея в района от ЖП прелеза на Речна гара до ул. “Мостова”. Отделно от това свързваме кея с централната градска част, като рехабилитираме пешеходните зони по ул. “Славянска”, “Църковна независимост”, “Райко Даскалов” и “Баба Тонка”, като по този начин приобщаваме кея към центъра на града и сбъдваме една дългоочаквана мечта на русенци - Русе да разполага с един достъпен, привлекателен, чист, уютен, европейски кей.
От друга страна в направление “Интегриран градски транспорт” надграждаме върху вече постигнатото - наш приоритет ще бъде приобщаването на крайните квартали към градския център, свързването с градски транспорт, подобряване на вело-мобилността и пешеходната мобилност, в това число безопасността за водачите на МПС и велосипедисти. Ще надградим и върху вече въведената система за интелигентно управление на трафика, като ще заложим на монтиране на камери за видео наблюдение по ключовите кръстовища, подобряване условията на безопасност, и въвеждане на модел “Зелена вълна”, с оглед подобряване на градския транспорт.
Що се отнася до образователната инфраструктура, с европейско финансиране подготвяме ремонт на Математическа гимназия “Баба Тонка”, СОУ “Христо Ботев”, както и детски градини. В направление Социална инфраструктура предвиждаме ремонт на комплекса за социални услуги за деца и семейства и изиграждане на социални жилища за настаняване на социално слаби русенци. Освен финансирането по ОП “Региони в растеж” имаме депозирани 5 проекта по ОП “Трансгранично сътрудничество”. Там акцентът ни също е върху крайбрежанта зона, като предвиждаме изграждане на кейова стена и подобряване условията за корабоплаване.
Също така ще наблегнем и на културната инфраструктура, до толкова колкото чрез финансиране по ОП очакваме да привлечем средства за ремонт на Пантеона и на Художествената галерия. Също така, с европейско финансиране, се надяваме да завършим комплекса “Доходно здание” с изграждане на модерен интерактивен музей на река Дунав и дунавската идентичност, с който всъщност целият комплекс ще бъде завършен.
Важен наш приоритет през следващата година ще бъде енергийната ефективност - един от водещите приоритети и по програмата “Европа 2020”. Подготвяме от една страна жилищни блокове за програмата за енергийна ефективност на домакинствата. Целта ни е до края на 2016 г. общо над 40 жилищни блока даи мат достъп до тази програма. До момента имаме 24 блока със сключени договори, по 4 от тях предстои да бъде избран изпълнител, и още в следващите месеци да започне санирането. По останалите 20 очакваме избор на изпълнител да се случи напролет, така че летните месеци да бъдат използвани за строителство. Въвели сме много високо темпо, имаме и добър екип и вече е създадено know-how, което при нови заявления за интерес имаме готовност много бързо да отреагираме.
По отношение на енергийната ефективност имаме втори проиротет - и той засяга училища, детски градини и детски ясли. Община Русе още преди 2 години разработи програма за енергийна ефективност, където идентифицирахме над 100 обекта, приоретизирахме ги според това какви разходи те правят за енергия и кои са най-големите консуматори. Имаме ясна визия и целта ни е през следващата година с финансиране в рамите на Националния доверителен екофонд да продължим добрите практики в тази сфера.
Предвиждате реализация на мащабни проекти, но в същото време Европейският съюз планира да отдели повече средства за отбрана и сигурност през следващите години, ще се отрази ли това на плановете на Община Русе, ако бъдат засегнати европейските фондове?
Плановете на Община Русе са изключително реалистични, те са базирани на всичко онова, което към момента е договорено по Оперативните програми. Така че нашия списък с проекти няма отношение към евентуална необходимост от осигуряване на средства за сигурност на равнище ЕС. Считам че българските бенефициенти през миналите години натрупаха доста солиден опит по реализацията на европейските проекти, и разчитам че през новия програмен период успеваемостта ще бъде на още по-високо ниво и може би имаме привилегията още от самото начало да имаме ясна визия и списък с проекти, на основа на което наистина можем да спечелим много ценно време и да не се налага всичко да правим в последния момент.
В тази връзка трябва да уточним, че не е възможно от вече договорени проекти и програми да бъдат изтеглени средства.
Актуална ли е все още Дунавсакта стратегия, както в европейски, така и в чисто реагионален, русенски аспект?
Стратегията е актуална, и вече имаме одобрена програма за транс-национално сътрудничество “Дунав”. Също така имеме и механизъм за Свързана Европа, както и “План Юнкер”, като това са стратегически източници на финансиране за проекти, които имат над-регионално и над-национално значение. Русе е облагодетелстван в голяма степен заради географското си разположение и естествено за нас ще бъде изключително важно проектите които България ще депозира за реализация по механизма за Свързана Европа и по Плана Юнкер да бъдат свързани с решаване на проблеми в региона. Имаме разговори, в това число с народните представеители от Русе, с българските евродепутати, които имат пряк достъп до дневния ред на тези програми. Считаме, че Дунавската стратегия повече от всякога е актуална, до толкова до колкото Европейският съюз, наред с Дунавския регион, припознава все повече макро-региони като зони за целенасочено въздействие - това важи за Балтийски, Черноморски, Средиземноморски и Алпийски регион. За нас е много важно да бъдем конкурентноспособни и в рамките на това финансиране да реализираме проекти, които да са устойчиви във времето.
Впечатление прави, че проектите по програма “Дунав” имат допълващ и надграждащ характер, тоест избягват се експерименти, набляга се на това утвърдени и добри практики да бъдат надграждани и мултиплицирани в различни държави. Конкретно за Русе, имайки предвид и факта, че градът е един от водещите академични центрове в страната, това е отлична възможност по Дунавската стратегия да се реализират проекти за трансфер на технологии и know-how, специално по отношение на високите технологии.
Вие сте част и от ръководството на общинската фондация "Русе - град на свободния дух". Бихте ли споделили повече за дейността на фондацията през изминалата година и какви са новите проекти, които се планира да подкрепи тя през 2016 г.?
Фондация “Русе - град на свободния дух” се утвърди като успешен проект по няколко причини. Първата е свързана с това, че фондацията успя да мотивира десетки фирми от града и региона да подпомогнат нейната работа, като допълващо финансиране над това, което Общината ежегодно заделя. Това всъщност е един много добър модел на меценатство, което дава преки резултати. От друга страна успехите на Фондацията са свързани с това, че тя идентифицира нови, нестандартни творчески формати, дава шанс за тяхната реализация и от там нататък те имат възможност да влязат в традиционния културен календар на града. Това се приема изключително добре от русенци, тъй като разнообразява културния календар на града.
Акцентите за работата ни за 2016 ще бъдат базирани преди всичко на проектите, които очакваме до началото на януари 2016 - в момента има обявен конкурс за проекти. Това е една провокация към творческите общности и НПО-та, културните институти да представят модерни творчески проекти, които да финансираме. Въз основа на заявения интерес на качеството на проектите ще бъде сформирана работната програма за 2016 г.
А това което със сигурност можем да гарантираме е, че големите, мащабните културни прояви в града ще продължат, ще вдигаме нивото все повече, в това число иновативните фестивали на ледени фигури, пясъчни фигури, следващите издания на Green Rock Fest, както и творческите работилници за деца на открито.
За 2016 Русе бе определен да домакинство най-голямото културно събитие - 4-тата Международна Дунавска конференция, която ще бъде реализирана под патронажа на кмета Пламен Стоилов, в партньорство с правителството на провинция Баден-Вюртемберг и кметството на град Улм. Това ще се случи през месец юни, и ще бъде кулминациятана тържествата по повод Международния ден на река Дунав 29 юни. Така че в работата на Фондацията през 2016 г. важен акцент ще бъде творческия обмен, обмена на творци от всички държави, попадащи в Дунавския регион, художници, фотографи, театрални дейци, музиканти и други.
Добави коментар