Ето в кои области здравната карта ще предизвика най-големи трусове
Съкращението на легла в Пловдив ще затрудни работата на болниците
Според проекта за национална здравна карта, в Пловдив излишъкът от легла за активно лечение е 12.5%, или от съществуващите 5511 в повече са 690 - 182 хирургични, 106 – ревматологични, 102 – урологични, 81 – гастроентерологични и др.
В Пловдив има 1 държавна областна болница, две университетски, едната от които частна, 6 частни МБАЛ плюс още една в село Браниполе, която се занимава с АГ, онкология и хирургия.
Съкращението на легла в областта обаче би затруднило работата на голяма част от болниците, алармираха шефове на големи лечебни заведения. Според доц. Петко Недев, управител на МБАЛ "Свети Пантелеймон” в Пловдив, общинското лечебно заведение, което разполага с 201 легла за активно лечение и 45 легла за физикална и рехабилитационна медицина, е на горната граница от близо 80% използваемост на леглата, а в спешното отделение процентът стига до 90.
"Не виждам при нас как биха могли да се намалят леглата за активно лечение. 420-те легла, с които разполага МБАЛ "Пазарджик” са с много висока използваемост - над 80%", заяви зам.-управителят в МБАЛ "Пазарджик” д-р Дора Шопова и допълни, че само за месец януари използваемостта на леглата в детските отделения е била между 90 и 98%, в ортопедията - 110%, поради което се е наложило да се разкриват допълнителни легла – от 18 на 25.
В областта леглата за активно лечение трябва да се намалят с 505, като най-драстични съкращения се очертават на педиатричните легла – 137, ортопедия и травматология – 74, хирургия – 64, вътрешни болести – 86, сочат данните от проекта за здравната карта.
Здравната карта няма да предизвика големи трусове във Варна
За разлика от Пловдив въвеждането на здравната карата във Варна няма да предизвика големи трусове. Това заяви секретарят на Регионалната колегия на Българския лекарски съюз д-р Светлин Митев. Той обясни, че за разлика от здравните карти по области в Западна България, тук няма съществени разминавания в данните, въпреки че е налице завишаване. Така заложените цифри по различните показатели не отговарят на реалните здравни нужди, категоричен е специалистът.
Не се очаква драма нито с легловата база, нито с квалификацията на специалистите във Варненско. Едва 10 са лекарите без специалност в областния център, които не са започнали процедура за придобиване на такава.
"Някои неща е необходимо да се редактират. На пръв поглед всичко е наред във Варненско, но не е съвсем така. Предлагахме много неща, които не се взеха предвид. Има много кухи текстове", обобщи ситуацията Митев.
Повече места за лъчетерапия в Бургас, по малко за химиотерапия
„Специално в Комплексен онкологичен център (КОЦ) Бургас не се предвиждат някакви драстични промени по данните от Националната здравна карта. Днес видях, че леглата за лъчетерапия дори са увеличени, но пък бройката за тези по химиотерапия си остава същата, което не е много редно”. Това каза управителят на болничното заведение д-р Христо Дечев и обясни, че преструктуриране при тях не се очаква предвид запазването на легловата база.
Докторът не скри разочарованието си от факта, че няма увеличение на леглата за химиотерапия, за които чакали много пациенти.
"Много от пациентите ни не са от Бургас, така че не могат да минават на т.нар „дневен стационар”, тоест да се прибират вечер без нощувка. Със сегашното положение ще можем да приемаме повече пациенти от областта”, поясни Христо Дечев.
По отношение на другите болнични заведения Дечев не се нае да коментира, но от досегашните данни на Националната здравна карта не смята, че някъде ще има сериозни сътресения.
Недостиг на лични лекари, медицински сестри и кардиолози в Русе
Потребностите от извънболнична, болнична и спешна медицинска помощ в Русе е изчислила Националната здравна карта. Изчислено е, че в региона има недостиг от 45 специалисти по обща медицина.
По отношение на специализираната извънболнична помощ най-голям е недостига от 23 лекари по "Кардиология", по 18 трябват по "Акушерство и гинекология" и по "Педиатрия", 13 - по "Психиатрия", 11 - по "Хирургия", 10 - по "Ендокринология и болести на обмяната", по 9 по "Нервни болести" и по "Ревматология", 8 по "Ушно-носно-гърлени болести".
Що се касае до специалистите от професионално направление здравни грижи в извънболничната помощ Русе има нужда от още 250 медицински сестри, 25 клинични лаборанти, 23 акушерки, 18 рехабилитатори, 16 фелдшери и 10 рентгенови лаборанти.
"С въвеждането на новата здравна карта за областта някакви сътресения като драстично намаляване на леглата няма да има, дори се предвижда още 11 легла да бъдат разкрити. Има преструктуриране - от едни специалности се намаляват, в други трябва да се увеличат леглата", заяви днес д-р Камен Кожухаров, управител на Комплексен онкологичен център – Русе.
Той уточни, че конкретно в КОЦ - Русе няма да има промени в легловата база, която по начало не е много голяма. Всички лечебни заведения в региона обаче си имали специфични проблеми и нужди, давайки пример с Тубдиспансера, където се предвижда сериозно преструктуриране.
Д-р Йосиф Новаков, зам.-председател на съвета на директорите в МБАЛ - Русе, коментира, че положителното в дискусията за здравната карта е откриването на възможност за дейност, която до сега не е съществувала и конкретно - легла за продължаващо лечение на пациенти.
"Според мен е изключително важно, че получаването на възможност за долекуване или продължително лечение, ще доведе до много по-високо качество на здравните услуги. В момента един пациент минава няколко курса на лечение в болниците и бива изпращан вкъщи, а това често не е достатъчно", заяви още д-р Новаков.
Здравната карата няма да съкращава легла в Стара Загора
„Нямаме никакви притеснения от новата Здравна карта, дори на първо четене, са ни дали повече легла, отколкото сме поискали”, коментираха от Комисията по изработване на областната здравна карта на Стара Загора по повод публикувания днес проект за Национална здравна карта.
Сега ще се прави анализ по специалности, за да се разбере, дали някъде има намаляване.
По думите на здравните специалисти наличието на Университетска многопрофилна болница, кадри и апаратура допринасят за положителния резултат. И досега УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович” е приемала за лечение хора от други области, където няма необходимото оборудване и специалисти, ще продължи да го прави и занапред.
„Правим анализа и след като той е готов, ако има нещо, което е нужно, ще поискаме от Министерство на здравеопазването да ни бъде дадено”, казаха още специалистите.
Да се запазят целостта и обемите на общинските болници в Старозагорска област бе решението на Комисията по изработване на областната здравна карта на Стара Загора. Окончателният й вариант бе приет с пълно единодушие. Проектът за здравна карта бе подготвен съвместно от експерти на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) и Регионалната здравно-осигурителна каса (РЗОК), след сериозни анализи и статистика за ползваемостта на легловата база в болниците от областта за последните 5 години.
Здравната карта намалява броя на сложните операции в Шумен
В Шумен изчисленията по здравната карта предвиждат намаляване на легловата база от най-високо ниво на компетентност в шуменските болнични заведения.
„Проблем за нашата болница е, че при налични 16 легла от трето ниво на компетентност в проекта за здравна карта има заложени само 5, останалите са за второ ниво”, каза управителят на МБАЛ Шумен д-р Атанас Атанасов и допълни, че това означава, че при договарянето със Здравната каса ще бъде изпълнено в обем, договорен върху тези легла.
Има и отделения, в които въобще няма заложени легла от най-високото ниво на компетентност. Такова е положението при отделенията „Уши,нос, гърло”, „Ортопедично” и „Неврологично”. Там са заложени легла само от второ ниво. Заради това се очаква и спад на приходите.
Д-р Атанасов обясни, че в трето ниво на компетентност влизат някои по-сложни онкологични операции и случаи, които не са толкова чести. Според него разликата в предложенията между Областната здравна карта и Националната се дължат на методиката на изчисление.
Д-р Атанасов заяви, че след като се направи анализ на данните, ше предложи на Районната здравноосигурителна каса, Регионалната здравна инспекция и Областна управа да се събере комисията, изготвила Областна здравна карта, и да предложат корекции в Националната здравна карта.
В Добрич няма проблем със съкращението на болнични легла, което здравната карта предвижда
„Зная какви са капацитетите на другите болници в областта. Затова разчитам, въз основа на данните, които ни бяха предоставени за областта, че отпуснатите легла за болницата в Добрич ще са достатъчни”, обясни директорът на Многопрофилната болница за активно лечение – Добрич д-р Трифон Йорданов. В момента в МБАЛ-Добрич разполага с 315 легла. „Има възможност те да се увеличат, но аз, като изпълнителен директор, не виждам нужда от увеличение на легловата база”, каза д-р Йорданов. Той не изключва възможността да се преструктурират леглата от едно отделение в друго.
„Моето становище по отношение на другите болници в областта е, че, ако спазени всички изисквания за стандартите и клинични пътеки, не би следвало да има затруднения”, коментира д-р Йорданов.
Новата здравна карта обаче поражда притеснения у лекарите относно осигуряването на достатъчно финансиране и недостига на кадри. Според нея в област Добрич са заложени 224 практики за първична извънболнична помощ, от които 197 индивидуални и 21 групови. Сред тях са и тези за дентална медицина - 98 индивидуални и 17 групови. В областта е предвидено да има 13 медицински центъра – 5 в община Балчик, 4 в Добрич, два в Каварна и по един в Генерал Тошево и Тервел.
В Добрич, според картата, трябва да има един дентален център, 2 диагностично-консултативни центъра, 4 самостоятелни медико-диагностични лаборатории. Запазват се трите многопрофилни болници за активно лечение – в Добрич, Балчик и Каварна, една специализирана болница за рехабилитация Тузлата в Балчик, както и държавната психиатрична болница в Карвуна. Картата предвижда запазване на Центъра за психично здраве и Дома за медико-социални грижи в Добрич.
Заложеният брой лекари в първичната извънболнична помощ е 306, от които 123 с обща медицина и 183 – дентална медицина. В специализираната извънболнична помощ лекарите трябва да са 173. Специалистите по здравни грижи трябва да са 318, от които 178 медицински сестри.
В Националната здравна карта са заложени общо 712 легла за болнично лечение и осъществяване на медицински дейности. От тях 329 са за дейности I първо ниво на компетентност, 298 – за II ниво, и 85 – за III ниво. За МБАЛ – Добрич предвидените легла са 320, за МБАЛ – Балчик – 92, за МБАЛ- Каварна – 60, за ЦПЗ – Добрич – 90, ДПБ – Карвуна – 90, СБР – Тузлата – 60.
В Хасково има нужда от кардиолози, педиатри и медицински сестри
В Хасковска област най-голям недостиг има на педиатри, кардиолози и медицински сестри. Нуждата от детски лекари е 21 души, а липсващите кардиолози са 19. Търсят се и още 41 зъболекари, които в момента са 197, като недостигат 41.
Оказва се, че в региона болниците се нуждаят от почти всички специалисти – гинеколози, анестезиолози, ортопеди, психиатри, хирурзи.
Недостиг има и на медицински сестри, въпреки че в Хасково има филиал на Тракийския университет. Голяма част от медицинските сестри напуснаха лечебниците и емигрираха в чужбина, недоволни от заплащането през последните години. Сега нуждата от тях е за още 230. Голяма част от студентите в Хасково идват от Турция и след дипломирането си се връщат в родината си.
По отношение на леглата по отделения най-голям недостиг има при анестезиологията и активното лечение и нефрологията - по 16. Излишък от 40 легла има в хирургия, нервни болести - 14 и 12 в пневмология и фтизиатрия.
Липса на педиатри в София, личните лекари са в повече
По данни на здравната карта в София практикуващите лични лекари са 1012, което се оказва с 62-ма повече отколкото са нужни. Междувременно недостигът на педиатри е много голям. В тази сфера липсват над 100 специалиста в столицата и над 400 в цялата страна.
Като цяло липсите на медици в София са малки. В голяма част от направленията дори лекарите са в повече от нужните, които здравната карта е изчислила.
Данните показват пренасищане на акушери и гинеколози. В момента в София те са малко над 600, при необходим минимум от 400. За разлика от статистиката за цялата страна, която показва, че недостигът на медицински сестри в национален мащаб е 5000, в столицата такива не липсват.
В повече са и специалистите по кожни болести. Здравната карата показва нуждата от около 140 медицински лица, но с кожни заболявания се занимават активно близо 230. Ортопедите в столицата са 22-ма, което се оказва предостатъчно, тъй като според данните от картата са необходими под 20 специалиста в тази област.
За сметка на педиатрите, които са по-малко от необходимото, пренасищане от специалисти има и в направление „Вътрешни болести“. Здравната карата показва, че за последните три години в столицата са били нужни средно около 200 лекари в тази сфера. Практикуващите обаче са над 400.
И очните специалисти в града са със сто повече от потребността на потърсилите лечение през последните три години. При хирурзите също се отчита пренасищане. Има налични 331, при необходими 231.
Това обаче са данни от проекта на здравната карта, който ще бъде подложен на редица обществени обсъждания. От министерството очакват най-коментиран да бъде механизмът на изчисление на нужните лекари и легла. Здравното министерство ще събира мнения за НЗК до април, когато се очаква проектът да бъде гласуван от кабинета.
Последни новини
А1 приема предварителни поръчки за най-новите продукти на Apple
20:34, 12 сеп 25 / А1
Умен старт на новия семестър – водещи смартфони с 0% лихва на лизинг от А1
19:02, 11 сеп 25 / А1
Най-новите продукти на Apple – скоро в А1
18:28, 10 сеп 25 / А1
Добави коментар