„Непознатият друг“ - отвъд клишетата и черно-бялото
14:11, 30 мар 16 / Култура
25
547
Шрифт:
Амбицията на авторите е да надникнат отвъд клишетата и черно-бялото по темата с бежанците.
През 2015 проектът „Непознатият друг“ представи инсталация с 19 фотографски и словесни портрета на хора, потърсили убежище у нас. Книгата е продължение на изложбата.
Автори са Боряна Телбис, Жана Попова, Иван Кръстев, Марин Бодаков, Петя Кабакчиева, Снежана Попова, Кирил Златков, Елица Николова.
Директорът на „Фотофабрика“ Еми Барух заяви при представянето, че вече мислят за продължение на книгата, както и за английска версия. Според нея в последните месеци репортажи за разни „герои“, които хващат бежанци с голи ръце, още повече са разделили обществото.
Ето как от фондация „Фотофабрика“ обясняват „Непознатият друг“:
В късната есен на 2013 година Телиш въстава срещу изграждането на бежански лагер от затворен тип на територията на бивши военни поделения в близост до населеното място. Жителите на селото поддържат денонощна блокада на пътя, водещ към ракетното поделение, повече от 40 дни. Тя приключва, когато местната управа получава уверението, че такъв лагер няма да се строи.
В края на април 2014 година група бежанци се заселват в къща в казанлъшкото село Розово. Жителите и управата не са подготвени предварително за новите обитатели и това води до спонтанен протест и подписка. Два дни по-късно по свое желание, сирийските семейства се преместват в съседно населено място.
Лагерът в Харманли. Снимката е от книгата "Непознатият друг"
През септември същата година в Калище родителите на ученици, посещаващи местното училище, изказват публично несъгласието си техните деца да учат заедно с деца на бежанци. След неколкодневни разговори и коментари децата на бежанците са записани в друго училище в района.
Това са фактите, които всички чухме, видяхме, прочетохме, коментирахме. Тези факти поставиха завинаги „ксенофоби“, „расисти“, „нетолерантни“ пред името на всеки жител на трите села. Как обаче изглежда историята, когато се срещнеш с тези „ксенофоби“ и „расисти“; когато ти разкажат какво се е случило така, както те са го видели; когато чуеш въпросите им, които и досега остават без отговор?
През лятото на 2015 проектът Непознатият друг се върна на местата на събитията, за да изследва истинските настроения на участниците в тях и да види проблема извън медийната му обвивка. Неразривна част от това изследване са и историите на хората, бягащи от война и намерили убежище в България.
Бариерата пред Детския екологичен комплекс в Ковачевци. Снимката е от книгата "Непознатият друг"
Кой си ти, когато говориш за живота си в минало време; когато си принуден да чакаш месеци наред, за да се сдобиеш с документ, който да удостовери, че те има; когато, избягал от собствената си страна, попадаш на място, където също не си желан? Като тръгва по следите на медийния език – често пъти език на омразата и неразбирането, чийто резултат е разделението между местните общности и хората, които търсят спасение – екипът на проекта Непознатият друг върви по свой път през темата, за да предложи още една гледна точка.
Едно от стотиците деца, пребиваващи в лагера в Харманли през лятото на 2015 година. Снимката е от книгата "Непознатият друг"
Тази книга е резултат от надникването отвъд клишетата и черно-бялото. От проведените интервюта с бежанци, обитатели на лагерите в Харманли и в квартал „Военна рампа“ в София, както и със семейства, живеещи в Стара Загора. От срещите ни с българи и представители на местната власт в Телиш, Розово и Калище. В книгата са събрани още статии на български учени и публицисти и изказвания на журналисти от различни краища на България, провокирани от проекта. Последните страници ще ви отведат в Непознатото пространство – 19 фотографски и словесни портрета на бежанци и българи, поставени не по волята им едни срещу други. Непознатият друг е покана за размисъл, среща с обикновени хора, озовали се в необикновени ситуации. Непознатият друг е предупреждение срещу бездушието.
Добави коментар