Как авторката на „Хари Потър” закри дома в Крушари разказва „The Sunday Times”
09:29, 16 апр 16
25
459
Шрифт:
Преди шест години комисия, упълномощена от ЕС, прави инспекция на българската система за „грижа” за деца. Инспекцията е осъществена от Български хелзинкски комитет, независима НПО, която установява, че 238 деца са починали в домовете за грижи през последното десетилетие. Починали са от недохранване, студ, пренебрегване и при злополуки: 56 от тези нещастни случаи са на едно място – Крушари. В Първи блок, сграда в лявата част на комплекса, е дом за изоставени деца или деца с леки увреждания, които спят в старомодни метални легла с тънки матраци. Главите на децата се бръснат от хигиенна гледна точка и е трудно да се различат момичетата от момчетата. Посетители влизат рядко във Втори блок на институцията в Крушари, в който тежко увредени деца са държани по 24 часа във високи, оградени с решетки легла, гледайки към празни стени и тавани. Прозорците на Втори блок са винаги плътно затворени, затова през горещото лято миризмата е непоносима, а децата са покрити с мухи. През зимата, най-уязвимите умират от студ.
The Sunday Times посочва, че „смъртта“ на институцията за деца Крушари се случва, благодарение на голямата промяна в мисленето, на един голям проект и, разбира се, на интервенцията на Роулинг, създателката на сирачето-магьосник Хари Потър.
Когато е взето решението за закриване на Крушари, Лумос се свързва с родителите, за да пита дали са заинтересовани да поемат грижа за децата си у дома или предпочитат детето да бъде настанено в нов, по-малък дом близо до семейството. Много от тях са шокирани да чуят, че детето им е още живо.
„Проучването показва, че причина номер едно за настаняването на деца в институции е бедността”, казва Роулинг. С подкрепата на „Лумос” условията в институцията в Крушари започват да се подобряват. Строят се и се появяват нови удобни по-малки домове, в които децата могат да живеят в малки групи. Някои от персонала са отново обучени, а други са освободени.
Изданието разказва за двете 22-годишви момичета от дома в Крушари Милена Стоянова и Елица Маринова, които, с помощта на Мария Методиева, застъпник за правата на хората с увреждания, получиха своите граждански права.
Дж. К. Роулинг казва, че е „невероятно горда” от ролята, която Лумос изиграва в промяната на социалния пейзаж в България. Крушари беше „място, известно с висока смъртност и мрачна история, място на отчаяние и примирение. Място, на което хората смятаха, че наистина нищо не може да бъде сторено в помощ на децата, освен да ги държат заключени, докато умрат.” „Страхотно” е да знаеш, че това място вече го няма. „Закриването на институцията в Крушари за мен е символично постижение, отразяващо това, което представлява Лумос. Защото доказва, че никой – дори деца с много сериозни увреждания и комплексни нужди, няма да бъдат изоставени в институции. ВСИЧКИ деца са от значение.” – казва тя.
Добави коментар