КС отхвърли три от въпросите на референдума на "Шоуто на Слави"
Три от въпросите в референдума на Слави Трифонов са противоконституционни, реши Конституционният съд днес.
Делото бе образувано по молба на държавния глава Росен Плевнелиев, след като депутатите избягаха от отговорност и пуснаха всички въпроси, въпреки че имаха основателни съмнения за противоконституционността им.
Отпадат въпросите за намаляване на броя на депутатите на 120, за електронното гласуване, както и за пряк избор на полицейските началници по места.
Така на президентските избори тази есен ще гласуваме и на референдума, но само на три от въпросите:
Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура? Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите? Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
Какви са мотивите на Конституционния съд?
За броя на депутатите:
Съдът приема, че количествено намаляване състава на Народното събрание следва да се отнесе към изключителната компетентност на Великото Народно събрание, доколкото подобна промяна крие риск от преместване на акцента в естеството на политическо представителство в посока на превръщането му в експертно учреждение. Това би имало за последица не просто нарушаване на установената от Конституцията форма на държавно управление, а би могло да доведе до подкопаване основите на самото демократично представителство. Ето защо преценката е предоставена на едно значително по-широко народно представителство, което се гарантира чрез избора на Велико Народно събрание, защото само то може да препотвърди по един пряк начин волята на суверена за подобна промяна.
Намаляването на броя на народните представители на 120 е необходимо да бъде осмислено и в друг контекст - относно формирането на кворум и на парламентарните мнозинства при упражняване на различните конституционни правомощия на представителното учреждение - при приемане на закон, преодоляване на вето на президента, приемане на закон за изменение и допълнение на Конституцията, при гласуване на доверие или недоверие на Министерския съвет, при повдигане на обвинение на президента (импийчмънт) и т.н.
Трудно би могла да бъде подкрепена позицията, че приемането на закон с гласовете само на 32-ма народни представители (Вж. чл. 81, ал. 1 и 2 от Конституцията) може да осигури изискуемата легитимност на приеманите от Народното събрание актове. Това обаче е една напълно възможна ситуация при нормотворчество от 120-членен парламент.
За избора на полицейски шефове:
Директорите на областните дирекции и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи имат своето точно фиксирано място в изградената йерархична структура на министерството, характерна въобще за изпълнителна власт, така както тя е конституционно уредена.
Големият въпрос тук е, ако тези директори се избират пряко- с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, ще промени ли това конституционния модел на изпълнителната власт.
Конституционният съд приема, че отговорът е положителен.
За електронното гласуване, за което КС припомня, че вече е проведен референдум:
При тези обстоятелства и като се отчете факта, че Народното събрание е приело законодателно разрешение за дистанционно електронно гласуване, се налага изводът, че поставянето на същия въпрос, като предложение за предмет на нов референдум, нарушава принципите на правната сигурност и правната предвидимост, разглеждани като иманентно присъщи на правовата държава.
Още от „Политика“
Радев безочливо гази Конституцията, отказа да покани ДПС-Ново начало на консултации
18:13, 10 дек 24 /
Цветан Цветанов със срещи във Вашингтон
15:32, 05 дек 24 /
Само лоялност към Борисов не стига, силно "тежи" парафът на Пеевски
13:22, 25 ное 24 /
Добави коментар