СУ обяви четвърто класиране за кандидат-студенти, 20% от местата са свободни
Свободни места има в много специалности, включително в някои от най-желаните като педагогика, право и стопанско управление. Най-голям брой непопълнени държавни бройки за редовна форма на обучение има в история (52), право (47), география (34), геология (31), приложна математика (30), теология (27), българска (24), славянска (24) и испанска (25) филология. Най-много свободни места срещу заплащане има в стопанско управление (15) и икономика и финанси (14). За почти всички специалности може да се кандидатства и с оценка от матурата след 12 клас. Срокът за подаване на документи е от 7 до 14 септември, а класирането ще бъде обявено на 20 септември.
Студентите намаляват, приемът - не
През последните години българските висши училища традиционно не успяват да попълнят всички места по време на официалната кандидатстудентска кампания. Най-големият университет - СУ, който се нарежда на първите места по много показатели в рейтинга на висшите училища в България, още през 2009 г. не успя да привлече желания брой студенти. Четвърто класиране тази година има дори в Медицински университет - София, където конкуренцията за сравнително малкото на брой места обикновено е голяма.
Причината е, че въпреки намаляващия брой на завършващи ученици университетите продължават да заявяват висок прием, който държавата одобрява. По време на дискусиите около промените в Закона за висшето образование Министерството на образованието и науката (МОН) представи данни, според които през академичната 2015/2016 г. държавните и частните висши училища са поискали над 77 хил. места за студенти, държавата е одобрила над 75 хил., а реално приетите са под 60 хил. Разликата между желанията на университетите и реализирания прием стабилно се увеличава през последните четири години.
Намаляващият брой на кандидат-студентите се дължи, от една страна, на демографски фактори. Докато през 2010 г. завършващите средно образование ученици са над 70 хил., само пет години по-късно броят им е малко над 53 хил. От друга, българските университети са в голяма конкуренция с чуждестранни учебни заведения, особено от Западна Европа и Великобритания, които предлагат качествено образование на достъпни цени.
От бройка към качество
С промените в Закона за висшето образование държавата започна първи стъпки в посока финансиране на висшето образование според качеството на преподаването, което би трябвало да намали вредите от практиката субсидията да зависи само от броя студенти и това да стимулира висшите училища са увеличават приема. В следващите няколко години делът на средствата от държавния бюджет, който следва не броя студенти, а показатели като реализация на завършилите, постепенно ще се увеличава. Одобреният от държавата прием също вече трябва да зависи от качеството и реализацията на студентите. За приоритетни за страната специалности ще има стимули за кандидат-студентите. Положителните ефекти от тези промени обаче вероятно ще дойдат бавно. И само ако висшите учебни заведения успеят да преструктурират и модернизират обучението си и се ориентират повече към успешно преподаване и научни изследвания.
Последни новини
A1 празнува 30 години с нови тарифни планове за повече свобода и забавление
18:59, 04 сеп 25 / А1
Относно: Мария Шарапова
08:15, 04 сеп 25 / Idealisti
Община Сливен организира кампания по преброяване на безстопанствените кучета
17:51, 03 сеп 25 / Регионални новини
Добави коментар