По случай Международен ден на жената, Български фонд за жените (БФЖ) организира „Шествие за правата на жените“, което премина по столичния бул.“Витоша“. Основното послание на събитието беше свързано с желанието да живеем в по-добър свят, където равенството между половете ще бъде реалност, а не стремеж. Организаторите искаха да насочат вниманието върху плашещата статистика, според която всяка четвърта жена у нас е жертва на насилие, 15 % е разликата в заплащането между мъжете и жените и 40% от жените имат по-ниски пенсии от тези на мъжете. По думите им, вече може да се говори дори за феминизация на бедността.
Адвокат Йорданка Бекирска над десет години се занимава професионално с защита правата на жените. За читателите на Topnonini тя сподели, че в нейната практика най-чести са случаите на домашно насилие, което освен физическо, често е и психическо. През последните години, по думите й, има положителна тенденция все повече жени да се осмеляват да говорят за претърпения тормоз у дома. Проблемът обаче е, че това се случва на твърде късен етап.
„В цялата ми практика имам само един случай, при който жена, жертва на такова насилие, е дошла при мен след първия подобен акт. Обикновено са търпели с години, и чак когато всичко е изгубено, се обръщат към мен. Това е така, защото често жените са силно зависими, както финансово, така и емоционално. - споделя адвокат Бекярска и допълва, че й се е случвало да става свидетел как партньорите на такива жени им вменяват вина с реплики като „ Ти сама си си виновна за това, заслужила си го.“
Радостина Георгиева,един от участниците в шествието, обяснява какви са нейните мотиви да се включи:
„В България 8-ми март се празнува като ден на жената и майката и така му се придава особен нюанс, който е доста далече от оригиналното му значение. Той всъщност е ден на извоюваните права на жените и причината да съм тук е, че този процес на извоюване на права и свободи все още не е приключил.
Според Виолета Киримидчиева , друг от участниците в шествието, в България има скрита форма на дискриминация, маскирана зад привидно равноправие. Тя смята и че с години ни е било внушавано и сме възпитавани в това, че жените не бива да бъдат споменавани в историята, защото те не са направили нищо значимо.
Енея Вродецка, също част от жените в шествието, ни разказва за случай, при който самата тя е станала жертва на дискриминация:
„На интервю за работа, когато бях на 19 години, ме попитаха дали планирам скоро да раждам. Това ме шокира, защото на тази възраст изобщо не бях и мислила в такава посока. По-важното обаче е момичетата и жените да знаят, че това е абсолютно незаконно. Никой няма право да те пита нещо такова. Чувала съм дори за компании, освобождавали жени, които дори само са смятани за бременни.
Надежда Дерменджиева – представител на Български фонд за жените, пък ни споделя за най-лошия, според нея стереотип, съществуващ по отношение на жените, и отправя своето послание към тях:
„Сблъсквала съм се с много и все ужасни стереотипи, свързани с дискриминация спрямо жени, но лично за мен, най-лошият е този, че жената е длъжна да стане майка. Аз имам приятелки, които не желаят да бъдат майки но има страхотен обществен натиск в тази посока. Бих искала да кажа да на всички жени, че не е нужно да се доказват. Жената не e длъжна да прави нищо, тя трябва просто да бъде свободна и щастлива.“
Добави коментар