Любимият на няколко поколения актьор Джон Савидж, познат на българската публика с ролята на си на Клод Хупър Буковски в хитовия мюзикъл „Коса“ е част от специалните гости на 21-ия София Филм Фест. На церемония тази вечер, той ще получи и Наградата на София на Столична община за своя принос към изкуството на киното.
В кариерата си Джон Савидж има над 200 филмови, театрални и телевизионни роли, също така се изявява като продуцент и композитор. В настоящия 21-ви филмов фестивал, зрителите ще могат да го видят в „Завръщане“ на младия сръбски режисьор Предраг Якшич.
Актьорът разказа пред журналисти свои спомени, свързани с работата му в киното и театъра през годините и сподели повече за онова, което го вълнува, и в което вярва днес.
Ролята в мюзикъла „Коса“ Савидж сякаш получава случайно, а може би просто съдбата си знае работата:
“Играех в една пиеса и Милош Форман ме беше видял и харесал. Излязохме заедно на обяд съвсем приятелски. Той ме взе със себе си и на прослушванията и в един момент аз му споделих, че много харесвам работата му. Тогава той ме попита „А ти можеш ли да пееш?“Аз се зачудих и му изпях нещо оперно и той веднага ми даде ролята във филма“ - разказва актьорът.
Филмът не губи актуалността си и днес, защото носи духът на свободата, който заразява сякаш всяко следващо поколение:
„Всичко, с което се бореше още поколението на моите родители, саможертвата на хората и това, че е трябвало да служат в армията насила. Всичко това е отразено във филма и този дух бива пренесен чрез песните, които изпълняваме във филма и мисля, че по този начин достигнахме до много други хора по целия свят.“
А дали Клод и Бог все още вярват един в друг, както се пее в едно от парчетата във филма „Коса“ и каква е днешната голяма кауза в изкуството?
„I believe in God and I believe that God believes in Claude („Аз вярвам в Бог и вярвам, че Бог вярва в Клод)“ - запя неочаквано актьорът и добави:
„Това трябва да си го пея всеки ден поне по веднъж. В днешно време има много добри телевизионни продукции. Някои от тях са, може би твърде сериозни, но пък са наистина добри в креативно отношение и показват различни нови теми. Много е важно да създаваме приятелства, да имаме приятели, дори да бъдем просто приятели с жена си и децата си. Да намираме подкрепа по някакъв начин. Не да сме срещу нещо, а да сме в подкрепа на нещо. Трябва да се отваряме към това да слушаме другите и по този начин да се адаптираме и да създаваме повече положителна енергия.“
И накрая, за ерата на „Водолея“ не като мечта, а като реалност, за която всеки от нас носи отговорността да случва всекидневно:
„Със сигурност ние вече сме в ерата на „Водолея“, защото имаме в нас това съзнание. Всички наши притеснения, разочарованието ни, мечтите ни за нещо по-добро. Някак имаме усещането за това какво е възможно в живота ни, т.е. знаем, че всичко това не може да се случи. Разбира се, знаем и другите възможности. Има много неща, които сме научили за целия наш свят чрез науката, която ни предостави всички тези нови технологии. Можем много по-бързо да се свързваме с хората и да споделяме с тях надеждите и страховете си. Аз самият трябва да се упражнявам в това да бъда по-малко сложен - да благодаря на Бог за всеки следващ ден и също така да говоря по-малко и да слушам повече другите. Много е приятно да виждаш околните и да споделяш с тях своята усмивка. Лично аз не знаех какво друго да правя с лицето си, когато започнах да остарявам. Дори като малък бях доста намусен, защото се страхувах. Днес, когато съм доста по-умен и силен, все още съм изплашен и трябва да си повтарям „Дишай, бъди благодарен и се усмихвай!“
Добави коментар