Водени от идеята, че единственият възможен начин бъдещето ни да е по-добро от настоящето, е да образоваме децата си. Убедени в това, че всички те, независимо различията си, имат право на равен старт „Каритас-София“ за трета поредна година организира Социално-образователни услуги. Инициативата се случва в най-големия ромски квартал в София –„Факултета“ и обхваща деца от малцинствата в предучилищна и училищна възраст. Целта е те да бъдат подпомогнати в процеса на усвояване на българския език, както и в по-доброто разбиране на останалия, преподаван им материал. В тазгодишното издание чрез платформата "Timeheroes" към проекта се присъединяват и доброволци, които отделят по няколко часа седмично от времето си, за да ги споделят напълно безплатно с децата от „Факултета“.
Диана Недева, координатор – доброволци към „Каритас - София“ ни разказва повече за инициативата:
„Почти винаги има нужда от доброволци, тъй като това са хора със свежи идеи, които се присъединяват към съществуващи проекти или дори започват нови. В конкретния случай в квартал „Факултета“, с тяхната положителна нагласа и мотивация, те успяват да организират едни много интересни занимания с децата и ги мотивират да научават повече. Всички, които идват тук имат желание да учат, интересуват се от това да участват, да правят неща, да експериментират. Въпросът е да я има средата, в която тези неща да се случват и това е задачата на служителите и доброволците.“
Доброволците, които към настоящия момент са част от екипа, са пет жени. Мъже също са проявили желание за участие, но в последствие не са имали възможност да се включат. Всички те са преминали обучение за работа с деца.
Яне Николов, ръководител на проекта, ни сподели, че въпреки че „Факултета“ е най-големият ромски квартал в София, в него към момента няма нито една държавна детска градина. Това налага допълнителна сериозна работа с най-малките – предучилищната група, които на практика изобщо не владеят български език. По-големите – от 1-ви до 7-ми клас пък имат огромни пропуски, на които никой в училище не обръща особено внимание, защото за системата е важно те да преминават в следващ клас, а не дали имат реални знания. Заниманията в читалище „Стоянка Соколска 1999 г.“ в квартала обаче нямат задължителен характер и може би точно затова имат и ефект. Децата ги посещават абсолютно доброволно, водени от желанието да научат повече за заобикалящия ги свят, по забавен и атрактивен начин.
А колкото до ползите за подрастващите и защо има смисъл да се правят подобни инициативи:
„Децата се научават да бъдат по-отговорни и организирани. Разбират какви са правата и задълженията им. А за възрастните е важно, защото когато заемаме активна гражданска позиция и поемаме отговорност за това, което се случва около нас, тогава вземаме и правилните решения. Можем да променим средата към по-добро, предприемайки някакви действия и помагайки на други хора, така ние всъщност помагаме и на себе си" - завършва Диана.
Цветана Георгиева, маркетинг специалист по професия, ни споделя своите мотиви да се включи:
„Откакто съм доброволец към „Каритас-София“, по проекта им във „Факултета“, имам нов смисъл в живота си и усещането, че съм наистина полезна - както за себе си, така и за обществото. За мен е огромно удоволствие да работя с ромските деца от квартала, на които помагам да напреднат по български език и математика. Всички те са прекрасни - умни, възпитани и мотивирани да учат. Истината е, че имат нужда от малко допълнителни разяснения и добро отношение, за да се задържат в училище, да настигнат съучениците си и да повярват, че могат да имат бъдеще, различно от това на родителите си.“
В края на срещата ни в читалището, една от другите доброволки си спомня как по времето, когато работила като библиотекар в училище, станала свидетел на плашеща случка. Майка, чието дете било по-буйно и палаво, му ударила шамар, защото то искало да си вземе книга от библиотеката. Думите на тази майка „Не му я давайте, ще я скъса. Той си е такъв.“, отекват и до днес в съзнанието на жената, която ни ги споделя. Те за сетен път сякаш ни припомнят силата на стереотипите, израснали като бурени в умовете ни, за да задушат всеки плах опит за промяна, дори когато става дума за собствените ни деца.
А децата – всички, независимо от етноса им, цвята на кожата, религията, езика, социалното положение, здравословните и поведенческите проблеми, които могат да имат и купищата бели, на които са способни, се нуждаят само от това някой да ги обича, да им казва често „Браво!“ и да вярва, че доброто, заложено у тях, непременно ще победи.
Добави коментар