Скандал беляза днешното посещение на главния прокурор на румънската Национална антикорупционна дирекция (ДНА) г-жа Лаура Кьовеши. Още преди началото на конференцията, която се проведе в Съдебната палата, евродепутатът и журналист Николай Бареков не бе допуснат в залата, защото не е бил поканен на събитието. На входа на зала "Тържествена" в Съдебната палата той бе спрян от охраната, което затрудни достъпа на официалните лица и представителите на медиите. А след като започна самата конференция някой постоянно тропаше на вратата, което смути г-жа Кьовеши. Предполагаше се, че тази провокация е от страна на Бареков.
Събитието бе дългоочаквано, тъй като постигнатото от румънска съдебна система се сочи за особено успешно и е смятано за една от причините страната да дръпне значително в развитието си пред България. Интересното бе, че нито един български прокурор не уважи поканата, отправена от домакина на събитието - председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов.
Макар да бе поканен, главният прокурор Сотир Цацаров също не уважи презентацията на Кьовеши. Румънската му колежка каза, че все пак има уговорена среща с него, която ще се проведе в петък. Не присъстваха и повечето от членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС). От Съвета дойдоха само Соня Найденова и Калин Калпакчиев. По времето на конференцията на г-жа Кьовеши, ВСС провеждаше редовното си заседание.
По време конференцията г-жа Кьовеши сподели опита на водената от нея дирекция, като даде конкретни примери от работа й. "Преди 10-15 години в Румъния нищо не се случваше нищо съществено. Много редки бяха случаите някой кмет да бъде осъден за подкуп. Сега вече не е така. Само за миналата година 800 души на ръководни постове получиха осъдителни присъди."
Кьовеши даде конкретни примери, в подкрепа на думите й. Тя каза, че през 2006 г. едва 360 души от властта са изпратени на съд, докато през 2016 г. те са набъбнали на 1273. Сред тях са 3 министри, 6 сенатори, 11 депутати, 16 магистрати, 21 директори в държавни институции, 47 кметове. Резултатите от миналата 2016 г. сочат, че са влезли в сила 870 присъди срещу хора от властта, сред които 1 министър, 2 сенатори, 8 депутати, 1 евродепутат, 9 съдии, 9 кметове. "Над 90 % от случаите, по които е работила ДНА, приключват с осъдителни присъди", похвали се Кьовеши.
"Паралелно с наказателното, върви и финансово разследване", разказа още Лаура Кьовеши. Заради незаконно забогатяване, с решения на съда, е конфискувано имущество на стойност 667 млн.евро. За 2016 г. са запорирани имоти за над 50 млн.евро.
"Годишният бюджет на самата дирекция е около 40 млн.евро, т.е. „ние работим на печалба”, пошегува се Кьовеши.
Според Лаура Кьовеши въвеждането на специално звено, което се занимава само с т.нар. корупционни дела, е спомогнало за успешното решаване на тези случаи. По този начин прокурорите могат да се съсредоточат и специализират само върху този род престъпления.
"Ние не сме измислили този модел. Той е по подобие на испанския. Просто го адаптирахме, за да бъде работещ в нашата страна", допълни Кьовеши.
От думите на Кьовеши се разбра, че над 85 % от разследванията на водената от нея дирекция започват по сигнали на граждани и юридически лица, а не на официални институции. В Румъния не работят по анонимни сигнали, добави още тя. По думите й се разбра още, че през 2016 г. статистиката отчита над 55 % обществено доверие във водената от нея Национална антикорупционна дирекция.
Добави коментар