За да отбележим подобаващо днешния Международен ден на театъра, в който се навършват 95 години от от създаването Съюза на артистите в България и ще бъдат връчени тазгодишните театрални награди „ИКАР“, решихме да Ви срещнем с още един от претендентите за престижното отличие. Александра Петрова е номинирана в категория „Режисура“ за постановката „Хамелин“ в Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Александра е наскоро завършил студент от НАТФИЗ, а представлението е дипломната й работа. Специално за читателите на Topnovini.bg, тя прие да поговорим за мотивацията и успеха на младото поколение актьори и режисьори и посланията, които отправя към зрителите с дебютния си спектакъл.
Здравейте, г-жо Петрова, искам да Ви честитя Международния ден на театъра и първата Ви номинация за „ИКАР“ в категория „Режисура“ за постановката Ви „Хамелин“. Вълнувате ли сте?
-Да, развълнувана съм. Аз се дипломирах в НАТФИЗ юни миналата година. Направих представлението за държания си си изпит и след това то продължи живота си в Сатиричния театър.
Този ранен успех – буквално още от студентската скамейка, обнадеждава ли Ви? Означава ли това, че младите режисьори в България са оценени и могат да се реализират?
-Да, мотивира ме, защото нашето представление говори за сериозен проблем и по-скоро минава за тежко.Не отговаря на развлекателния жанр. В същото време имаме публика и хората остават много доволни и дори някои от тях се връщат втори и трети път. Това дава надежда на мен и на целия екип на „Хамелин“, че има смисъл да се прави театър в България, да се поставя качествена съвременна драматургия, която разисква сериозни проблеми.
Разкажете на нашите читатели кое е интересното и различното във Вашето представление и какво е посланието, което искате да предадете на публиката чрез „Хамелин“ ?
-Това е испанска пиеса от един от най-добрите техни драматурзи (бел.ред. Хуан Майорга). Различното и това, което ме грабна „Хамелин“ на първо място е това ,че текстът говори за важен проблем, а именно насилието над децата. В него се разглеждат различните форми, чрез които възрастните, волно или неволно, упражняват насилие върху децата, а също така и отношението на институциите в такава ситуация. Другото много важно, което ме спечели в тази пиеса е, че тя е многопластова и може да се разглежда на различни нива. Много е интересна като форма и дори изследва едно по-новаторско виждане за това какво представлява театралния език. Това е пиеса, която изисква и от актьора, и от зрителя да експериментира и да е ангажиран участник в театралното случване. Тя не може да се случи, ако и играещите и гледащите не са напълно въвлечени като въображение, като човешка позиция в историята, която се разглежда на сцената.
Изненада ли е тази номинация за „ИКАР“, или беше нещо очаквано за Вас?
-Не, не съм очаквала, но не съм и мислила за това. Аз съм много доволна от процеса, който имахме с актьорите. Безкрайно съм щастлива от работата ми с тях. За мен беше удоволствие всяка стъпка от изминатия път и въобще не съм мислила за последствията. По-скоро тава, че се обединихме около обща кауза и всички участваха с душа и сърце в представлението, се усети и според мен е причина хората да харесват спектакъла.
Казахте, че посланието в постановката Ви е свързано със зачестяващото все повече в наши дни насилие срещу деца. Смятате ли, че Вашето представление може да помогне и как с решаването на този проблем?
-Смятам, че да. Разбира се, не мога да говоря за някаква генерална промяна, но е важно да започнем от малките неща. Мисля, че това го има и се усеща. Особено, когато гледат родители, след това чувам много интересни неща от тях. Замислят се, сякаш, ангажират се с това и започват самите те да си задават въпроси дали пък не постъпват като персонажите от пиесата.
В тази връзка, кое считате, че е най-голямото престъпление, което родителите извършват спрямо децата си?
-За мен това е липсата на истински диалог между родители и деца и невъзможността двете поколения да се срещнат. Най-лошото е когато детето има родители, но те са толкова заети с кариера, с това да изкарват пари, че то е оставено да израства само.
Важно ли е за Вас да получите тази награда и какъв съвет бихте дали на младите Ви колеги-режисьори, които сега започват кариерата си?
-За мен номинацията е достатъчна. Не мисля за наградата. На младите режисьори и актьори бих им казала да не се отказват, да бъдат много взискателни и самокритични, да си поставят високи цели. Също така, да не се предават и да се борят, защото ако сами не отстояват това, в което вярват, няма кой да им направи път. Това е нормално. Всеки трябва да се бори да извоюва мястото си в света и в професията.
Добави коментар