Чужди дипломати са били незаконно подслушвани и следени у нас. Това е ставало с разрешение на Софийски градски съд (СГС), става ясно от доклад, който настоящият председател на съда Калоян Топалов е изпратил до главния прокурор Сотир Цацаров. В доклада се посочват множество нарушения при исканията и разрешаването на специални разузнавателни средства (СРС).
"Считам, че при изготвянето на доклада са констатирани достатъчно на брой нарушения, които да бъдат проверени за наличие на извършени противоправни деяния, изпълващи състав на престъпление по Наказателния кодекс на Република България", е написал председателят на СГС на главния прокурор.
Проверката е констатирала, че само през 2015 г., е имало над 50 дела, по които са поискани специални разузнавателни средства, за подслушване или следене на дипломати. Те обаче са били "в нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Виенската конвенция за консулските отношения". Това означава, че са издавани искания за подслушване на дипломати, които са били в разрез с конвенцията. От доклада, както и от изнесения в последствие брифинг, не става ясно точно колко и кои дипломати са били следени и подслушвани. От съда отказаха да кажат и точно по какъв начин службите са мотивирали исканията си за СРС-та.
От доклада става ясно още, че през последните няколко години е липсвал ефективен контрол при разрешенията на СРС-та, които Софийския градски съд е одобрявал.
Сред констатираните нарушения са липса на информация за имената на съдиите, давали разрешения за използване на СРС, в периода 2009-2014 година. Липсвала информация дали исканите разрешения са били свързани с разследвания у нас или в чужбина. Установена е и масова практика на службите да депозират в един и същи ден искания за СРС-та по едно и също оперативно дело спрямо едно и също лице, но посочвайки различни прилагащи способи и средства за следене.
Установени са случаи, при които искането за използване на подобни средства е било немотивирано, но въпреки това е било разрешавано тяхното използване. Никой не е следил дали след употребата им службите са внасяли доклад за това какви точно средства са били прилагани и по какъв начин. Установени са много проблеми и при разпорежданията за унищожаването на тези данни, не е ясно каква е била съдбата на ненужната информация.
"Много искания, много разрешения, никакъв резултат", така описа ситуацията Калоян Топалов.
От доклада става ясно, че пикът в издаваните разрешения от Софийски градски съд за използване на СРС-та е през 2010 година. Тогава, управляваният от Владимира Янева съд, е постановил едва 15 отказа за прилагане на подобни средства. Постъпилите тогава искания са били 6228 броя, като дадените разрешения са 6213.
През всяка следваща година броят им намалява все повече. През изминалата година са били внесени 312 искания и са дадени 147 разрешения за използване на СРС.
През 2015 г. бившият председател на съда Владимира Янева подаде оставка заради скандала с подслушването на системата на МВР чрез разработката "Червей". Впоследствие Янева получи едногодишна условна присъда заради незаконно прилагане на СРС-та.
Добави коментар