Депресията е основният фактор за 128 000 самоубийства всяка година в Европейския регион на Световната здравна организация (СЗО). Това е втората по честота причина за смърт при младежите на възраст 15-29 г., след пътнотранспортните произшествия. По този повод потърсихме мнението на директора на Националния център по обществено здраве и анализи - доц. д-р Христо Хинков.
Как може да разпознаем, че някой наш приятел или колега страда от депресия?
- Ако познавате някой човек, в един момент ще забележите, че има някаква промяна в него. Намалява бдителността, намалява желанието да се среща с другите хора. Излъчва една посърналост. Това е външната проява. Това може да забележите вие, ако сте наблюдателен и този човек ви е близък и държите на него. Ако го разпитате, може да се установят и повече неща.
Какъв е най-подходящият подход в такъв случай?
- Най-добре е да поговорите с него. Да му кажете, че забелязвате, че има някаква промяна в него. Да го попитате дали има някакъв конкретен проблем. Ако той обаче не желае да конкретизира проблема си, може по един елегантен начин да му кажете да се консултира със специалист. Но не може да постигнете много, защото зависи много от него самия. Когато човек изпадне в подобно състояние, той предпочита да скрие причината. Трябва да сте много близки, да си имате висока степен на доверие, за да сподели с вас. Ако се обединят приятелите на такъв човек, може нещо да се постигне. Но основната помощ, която той трябва да получи, е професионална помощ.
Възможно ли едно дете, което е тормозено в училище, да достигне до депресивно състояние като възрастен?
- Да. Тези състояния - булии се казват (насилие в училищата). Училището е един малък зверилник. Там децата не са толкова симпатични. Те дори се обединяват срещу едно дете. А това дете може да получи много тежки поражения, които по-нататък да бъдат в някаква форма на ниско самочувствие. Това може да не доведе точно до депресивен резултат, защото депресията е болестно състояние. Понякога наследствено, държи се на много фактори. Свързана е с биохимична промяна в мозъчната кора. По-скоро проблемите в училище могат да доведат до проблеми в личностната девиация, с ниско самочувствие, с опит за свръх компенсиране на това ниско самочувствие.
Вие казахте, че депресията е болестно състояние. Може ли човек да се предпази по някакъв начин преди да стигне до това състояние?
- Да. Хубаво е да се знаят ранните форми на депресия. Хубаво е да ги знае общопрактикуващият лекар. Човек примерно има болки в гърба. Една от формите на ранна депресия е именно подобна болка. Това е болка, която се мести. Не се знае на какво се дължи. Още един симптом е тежестта в задгръдната кост. Тази болка предизвиква безсъние. Човек отива и на кого да каже? На травматолог, ортопед и т.н. Но неговият личен лекар, ако знае, че това може да е симптом на депресия, тогава ще го насочи към правилния специалист, а не към травматолог и ортопед. Това са неща, които личният лекар трябва да знае. Затова това ниво на първично знание, на тези общи ранни симптоми на тежки заболявания, трябва да бъде заложено в техните програми.
Може ли един психоаналитик да помогне, преди да се стигне до вашата помощ? И ако при вас хората отиват с направление, за консултация с психоаналитик се плащат не малко средства...
- Психоаналитикът не лекува. Той преизгражда личността. Но тъй като няма много яснота, няма доказателства, кой какво прави. Тази област е доста несигурна и затова една голяма част тези услуги не се финансират от здравната каса. Здравната каса финансира дейности с научно доказан ефект. Психоанализата е наука. Тя има доказан ефект на базата на учението на Фройд, на неопсихоаналитиците и т.н. Но това е въпрос, който прескача медицинските граници и отива малко в идеологията. Но психоанализата е част от психотерапевтичните техники. Примерно, една депресия. Ако се лекува само с медикаменти, това не е достатъчно. Това трябва да се подкрепи именно с някоя психотерапевтична техника. Въпросът е да се реши проблемът. Кое точно е предизвикало депресията? Депресията е част от едно биполярно разтройство. То е физическо разтройство. Тогава това заболяване се лекува по клиничен начин, както всяка друга болест. Но понякога има само вторична депресия, което е свързано единствено със самата социална среда. Този вид депресия се лекува с преизграждаща техника.
Добави коментар