Диана Ковачева: Необходимо е да бъдат построени нови затвори

Главен проблем в българските затвори остава тяхната пренаселеност, заяви днес пред журналисти в Плевен заместник-омбудсманът Диана Ковачева. 
За първи път тя представи петия доклад за състоянието на затворите, изготвен през 2016 година от специализирано звено при омбудсмана. 

За пример тя посочи плевенския затвор, където  24 души делят помещение от 30 кв. м. 

Това отново поставя на дневен ред предложението на омбудсмана да бъдат построени нови затвори. Обмисля се вариант един от тях да е в София, а друг вероятно в периметъра между Плевен, Варна и Русе. 

Сред сериозните проблеми е също, че голям процент от освободените затворници не могат да се реализират на трудовия пазар и да се социализират. Това ги принуждава те да извършат същото или друго престъпление и отново се връщат  в местата за лишаване от свобода. 

 Самите затворници се оплакват от липсата на реализация след като бъдат освободени и признават, че често попадат в  старата си среда. 

Недопустимо е също  затворници, които се нуждаят от лечение, да бъдат завързвани с белезници към леглото в болничното заведение. Това според Ковачева е честа практика в българските затвори. 

 Осигуряването на работа в затворите  също е проблем. Единствено в Пловдив е осигурена работа за тези, които желаят. Там затворът има договор с италианска фирма за производство на контакти и 80 процента от лишените от свобода са ангажирани, посочи Ковачева. 

Тя добави още, че голям процент от лишените от свобода са неграмотни-на ниво без да знаят да четат и пишат. Затова  добра практика , въведена в затворите е възможността за повишаване на образованието. 

Друг сериозен проблем, включен в доклада, са  високите цени в затворническите лавки. Ковачева посочи още, че никъде в България не е спазено изискването за безпреградно свиждане. Няма и въведени ограничителни електронни гривни. 

Освен това в затворите се продават фонокарти, които са анонимни, а това прави невъзможен контролът на разговорите на затворниците. Така телефонни измамници, попаднали зад решетките, много лесно могат и от там да продължат да извършват същите престъпления.Нерешен остава и въпросът с неприкосновеността на кореспонденцията на лишените от свобода. Не може в Конституцията да е регламентирана тайна на кореспонденцията, а в Закона за изпълнение на наказанията да пише, че от администрацията могат да я четат. Предстои обмудсманът да внесе предложение по казуса в Конституционния съд. 

Други  законодателни инициативи,  под формата на препоръки,  ще бъдат предложени от омбудсманаза разглеждане в 44-тото Народно събрание.