И през 2016 година държавните институции продължават да отказват да предоставят информация на граждани, журналисти и неправителствени организации, въпреки че са длъжни да го правят според наредбите на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Тази тревожна тенденция за поредна година констатира екипът на Програмата "Достъп до информация" (ПДИ), който представи днес седемнадесетия си годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България 2016 г.
Докладът съдържа оценка на състоянието на активната прозрачност на 566 органа на власт в България, както и анализа на правната помощ, предоставена от ПДИ през изминалата година. 39% от тези институции не са публикували актуална информация в интернет страниците си, въпреки че са длъжни да го направят според изискванията на ЗДОИ, 51% от тях пък не са подготвили разяснителна информация за гражданите, 43% не са обновили своите правила за достъп до информация, посочи изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева. Повече от половината ведомства не са публикували отчетите си по Закона за достъп до обществена информация.
От данните, изнесени днес, стана ясно още, че мълчаливият отказ е най-характерният случай, с който органите отказват да предоставят нужната информация. През 2016 година, в сравнение с 2015 г., дори се констатира увеличаване на мълчаливите откази с 8%.
"Това са случаи, които по заявление за достъп до информация, няма никакъв отговор, въпреки че според трайната съдебна практика, е недопустимо поведение на съответните органи и институции и е в категорично нарушение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Въпреки всичко, тъй като няма адекватни санкции, институциите си позволяват да не отговарят на заявления", заяви юристът в правния екип на ПДИ Дарина Палова.
Няма ясен и силен контрол от страна на изпълнителната власт, констатираха още от ПДИ. "Българският закон за достъпа до информация не предполага контролиращ орган. Това е основен проблем на прилагането му. Тук няма министър, който да застане пред парламента и да предостави годишния доклад за прилагането на достъп до обществена информация, какъвто навремето беше министърът на държавната администрация. Това води до затрудняване на контрола", посочиха експертите.
В момента единственият реален контролен орган по ЗДОИ на практика е съдът, което е сериозна пречка пред ефективното изпълнение на закона. Но проблемът е, че съдилищата забавят прекалено много делата, които се водят по ЗДОИ. От ПДИ предоставиха примери, от които става ясно, че дела, започнали през 2016 г., са насрочени да се разглеждат във Върховния административен съд (ВАС) чак през 2018 г. "Това забавяне към 2 години е много сериозен проблем, защото когато говорим за достъп до информация, която е бързо разваляща се, топла стока, бавното правораздаване е проблем", Александър Кашъмов.
В същото време липсва ефективен механизъм за налагане на санкции при неизпълнение на разпоредбите на закона. Парадоксът е, че по ЗДОИ съответният орган на власт, който не изпълнил задължението си да предостави информация, трябва да санкционира сам себе си.
Сериозен проблем е, че се присъждат разноски по дела дори, когато информация е изискана от журналисти и неправителствени организации. "Започват да се присъждат разноски от 500 лева на съдебна инстанция, а това означава 1000 лева на две инстанции, без да се смятат другите възможни разноски при едно разглеждане на едно такова дело", добави Кашъмов.
Любопитното е, че дори на народни представители се налага да прибягват до ЗДОИ, за да получат информация, която би трябвало да им бъде предоставена само по силата на качеството им на депутати.
От ПДИ отчетоха, че повечето случаи, в които техните експерти помагат с безплатна правна помощ, свързана с правото на достъп до информация, се отнасят най-вече до разходване на публични средства, предотвратяване на корупция и отчетност на институциите.
Добави коментар