Преди близо две десетилетия седмина брутални бандити на възраст между 21 и 30 г. нахлуват в дома на Веско и Марина Анчови в Чепинци, за да ги ограбят. Семейството е подложено на нечовешки гаври. Анчов е заключен в мазето си, прободен е шест пъти с нож, ритан е в главата, в черепа му е разбит буркан с компот. Тогава Анчови дори не предполагат, че ужасът за тях едва започва. Делото срещу нападателите им се точи 18 г. В Софийския градски съд съдия Мирослава Тодорова провежда 19 заседания, като на 12 от тях ход на делото не е даден. Следват още 20 заседания, на 12 от тях ход на делото не е даден. Едва през април 2016 г. на по 10 г. затвор са осъдени шестима от нападателите - Димчо Димов-Полицая, Борис Маринов, Петър Стоянов-Президента, Цветко Ненов, Димитър Николов-Бомбата, Божидар Методиев-Лудия. Седмият - Ивайло Рангелов-Джинката, е убит. В затвора са само Димчо Полицая, Борис Маринов и Цветко Ненов.
“Понякога съм си мислел всички пострадали от тях да се съберем на протест пред Съдебната палата”, казва Веско Анчов. С времето той разбира, че близък негов приятел е подал информация на бандата, че дни преди това е продал земя. “Разплака се и почна да повтаря: “Не знаех, че така ще стане”, връща времето назад Анчов. Той и съпругата му се съгласиха да говорят пред вестник “24 часа” за преживяното. Публикуваме интервюто на Ана Михова със съкращения. Пълния разговор можете да прочетете тук.
- Преди месец сключихте споразумение с правосъдното министерство за обезщетение в размер на по 10 хил. лв. на всеки един от пострадалите. Защо не съдите държавата в Страсбург?
М. А.: Нашите адвокати ни посъветваха, че първо трябва да се изчерпи редът тук, а и ние на практика няма за какво да съдим държавата. Това може да сторят децата, тъй като са изтекли давностните срокове за изнасилванията.
В. А.: А и като осъдим държавата в Страсбург, кой ще плаща? Не съдиите, а парите ще са от нашите данъци.
- Какво знаете за нападателите си?
В. А.: Тези престъпници от години са се занимавали с грабежи, кражби. Имали са “шапка”, покровители, които са ги закриляли
Те са работните пчелички на тези над тях. Крадат, отвличат тирове, хора за много пари, но никой не им е търсил отговорност благодарение на тези над тях.
Най-вече ме дразни, че ако съдебната система си беше на мястото, те щяха да са в затвора и това с нас, а и с други, нямаше да се случи. А държавата не взема никакви мерки. В каква държава живеем? В смешна. Може ли да имат толкова присъди и да са на свобода. Ето например единият от нападателите - Божидар Методиев-Лудия. Ако му съберем наказанията, той трябва да живее 50 г. в затвора. Как може нашето дело, а и други, да е било на специален отчет при бившия главен прокурор Никола Филчев, а всичко да се прикрива?
М. А.: Тези бандити винаги са се изплъзвали от правосъдието. Когато задържат един от тях - Петър Стоянов-Президента, са правени опити да бъде оневинен. Директно е казано: Може ли да бъде по-малко виновен?
- Кой го е казал?
В. А.: Военният прокурор Миталов. Никола Филчев му нарежда да напусне системата. Тогава става адвокат, после отива в провинцията.
М. А: Третият от нападателите - Димчо Димов-Полицая, години преди да нахлуе в дома ни, прави грабежи в съучастие със същите или с други. 2-3 месеца след грабежа у дома е бил задържан в Транспортна полиция. Мълчи. Арестуван е в Челопечене, което е близо до Чепинци, пак за въоръжен грабеж на златни накити, пари.
Пострадалите го разпознават, част от бижутата им били у него. Нас обаче никой не ни потърси да попита дали няма сред откритото и наши вещи. Адвокат на Димчо е бил покойният Камен Ситнилски (по-късно прокурор във ВКП). Измъква го от ареста и му казва да напусне системата. Димчо Полицая дори не е уволнен от МВР, както би трябвало да се случи. С цялата си наглост в съдебната зала казваше: Аз не мога да правя такива престъпления, аз бях на работа. Веднъж твърдеше, че придружавал контрольорите в градския транспорт, друг път, че бил край болница “Пирогов”. В крайна сметка къде е бил? У нас. Защото съм 100% сигурна, че той е човекът, който, докато ме удряше с пистолета по главата, казваше: И на нас не ни е приятно, госпожо, но сме на служба.
[...]
М. А.: Недопустимо е съдия Мирослава Тодорова, която беше председател на Съюза на съдиите, да не знае и да не провери, че Димчо Полицая е бил служител на МВР по време на грабежа. Заради това делото се проточи 6 г. в Софийския градски съд.
- Небрежност ли е, недоглеждане ли е?
М. А.: Нямам обяснение. Ако не е жалко, е смешно. Продължавам да вярвам, че ако г-н Цветанов не беше дал гласност, нямаше да ги осъдят. Те просто не искаха да ги осъдят.
- Как се свързахте с него?
М. А.: Съвсем случайно. Една неделна вечер гледахме някакво предаване по телевизията, в което Цветан Цветанов говореше за пострадалите от правосъдието. Той беше вътрешен министър. Доста се двоумихме, но написах един имейл, че и ние сме потърпевши. Не очаквах отговор, но още на следващия ден от кабинета му се свързаха с нас. Тогава се срещнахме и му разказахме. Човекът беше потресен, просто втрещен от чутото. Преди това бяхме писали до къде ли не - Висш съдебен съвет, Инспекторат, Министерство на правосъдието, до всички инстанции, за които се сещате. Отвсякъде ни отговаряха: Работи се по въпроса. Или: Не е от нашата компетентност.
Куриозът беше, когато през 2014 г. писахме за пореден път до Висшия съдебен съвет. Проверявахме за отговор поне 5-6 пъти. Обясняваха ни да чакаме. Подадохме втора жалба и два месеца след като беше излязла присъдата на ВКС на 16 април 2016 г., получихме отговор, че има присъда. Щях да падна. Смешно е. Как да вярваш в системата? Няма как.
Цялото интервю вижте тук.
Добави коментар