Според часовника на Апокалипсиса (Doomsday Clock), човечеството днес е на две минути от своята ядрена гибел. Поддръжката и функционирането на инструмента, прогнозиращ края, се осигуряват от екип, създаден от учени и нобелисти. Всяка година те местят стрелката, която показва оставащите минути до 12 часа. Предполага се, че точно в този час, човечеството ще се самоунищожи. Часовникът е създаден преди 70 години, от учени работили по проекта "Манхатън" - първите ядрени оръжия в света. В годината 1947 стрелката е поставена седем минути преди окончателното, нерадостно събитие. През годините ту се е отдалечавала (най-далеч е била през 1991 г., официалният край на Студената война - 17 минути), ту се е приближавала (през 1953 г. е на 2 минути преди 12, когато са се провели първите тестове на водородни бомби в САЩ и СССР). И за огромно разочарование, днес ( 2018 г.), отново е постигнат този своеобразен рекорд, а именно, двете минути до края.
Причините за мрачната прогноза са разбираеми и очевидни за всеки, който се интересува колко ни остава. Една от тях е поведението на някои от политическите лидери на държави разполагащи с унищожителната мощ на ядреното оръжие. Климатичните промени са вече също част от заплахата и също биха могли да бъдат отстранени с помощта на тези лидери. Но не би. Ставаме свидетили на непредвидимото и избухливо поведение на Ким Чен Ун, на заплахите на Тръмп, на неяснотите около сделката с Иран и като капак - поведението (в стил Ким Чен Ун) на Путин начело на санкционираната от всички развити държави и ЕС, Руска федерация.
В речта си, дни преди изборите за президент на Русия, (със сигурен четвърти мандат) Путин посвети половината от нея в представяне на нови, екзотични оръжия за масово унищожение. За тези разработки, пазени в тайна довчера, бяха обвинени американците и техните противоракетни системи. На огромен екран бе показан, засега!, анимиран полет на ракета, която се насочва не към Марс, а към Флорида. Полетът бе гарантирано неуловим от ПРО от хипер и вероятно мега-турбо-свръхзвуковата скорост, както и от ниската височина на полета. Описани с подробности бяха ракети с атомни двигатели, подводни дронове, бойни лазери и т.н. Всички те са наречени оръжия на бъдещето, а оправданието за създаването им бе "Никой не искаше да говори с нас, никой не искаше да ни слуша. Слушайте ни сега!".
Какво да очакваме? Анекс на цяла Украйна? Грузия? Нов СССР? Нов лагер от послушни държави в Европа, Азия, Америка?... Неясна е целта, защото тази половинка (45 минути) от речта, вън от всякакво съмнение и колебание, бе заплаха. Независимо дали бе с предизборна цел и дали е предназначена за вътрешна употреба.
Другото, вън от съмнение, е, че е даден старт на нова надпревара във въоръжаването. Защо този старт е даден от столица, загубила предишното състезание, е трудно да бъде отгатната? Проблемите на Русия днес, както на и на Съветския съюз преди години, са същите - икономически. Карл Маркс и планирането може да са отстранени, но централизирането остава, а приходите продължават да зависят в голямата си част от добива и продажбата на природните ресурси - нефт и газ. Вярно е, че състоянието на икономиката и е по-добро, от това на СССР в края на Студената война, но именно напредварата във въоръжаването бе главната причина за разпада на съюза. И как наличието на най-модерни и струващи милиарди оръжия ще подобрят живота на руснаците в бъдеще? Едва ли високото самочувствие от притежаването им ще пълнят джобове и хладилници. В разгадаването на подобна агресивна и амбициозна позиция не помага и написаното от Фьодор Тютчев:
Русия с ум не мож’ я осъзна
ни общ аршин отгоре ѝ да се прокарва:
особена е нейната снага –
в Русия може само да се вярва.
Което никак не е успокоително за нас европейците.
Станислав Бояджиев
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
чудесна статия