Тази година град Русе отбелязва сто и петдесет години опитно земеделско дело в института "Образцов чифлик". За пръв път тук се изпитват машини: парен плуг, железени брани и т.н. Изпитват се нови култури, сортове, произвеждат се семена за посев. Образоват се "образцови" земеделски стопани.
Днес може да изглежда естествено и нормално науката да се занимава със земеделие, което да се изучава в специални училища, но само преди век и половина това е било новост в Европа. Преди Русе са само създадените "опитни станции" в Елзас (Франция) през 1835 г., в Англия през 1843 г. и в Мьокерн (Германия) през 1852 г. Инициативата за създаване на такава станция е на, роденият в Русе (тогава Русчук), Ахмед Шефик Мидхат. Синът на местния кадия (мюсюлмански съдия) по онова време става прочут реформатор - Мидхат паша. Образован, владеещ няколко езика, той заема длъжността везир още преди да навърши 40 години. Името му се прочува с нововъведенията и преустройствата на институции. Мидхат паша включва в управлението на Дунавския вилает различни представители на етнически и верски групи . Българи има дори във висшите съдебни власти. По негова инициатива започва да излиза вестник на турски и на български език. Реализира проекта на прохода Арабаконак, който свързва Северна България със София. По негова поръчка е създаден Беленският мост на Кольо Фичето над река Янтра. Той открива първата железопътна линия: Русе - Варна, през 1866 г. Противоречивата му кариера включва и преследването и разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Две години по-късно е извикан в Цариград, но преди това "Нуминe (примерен или образцов) чифлик" е вече факт.
Кариерата на тази "суперзвезда" на Османската империя по-късно включва такива епизоди като два пъти Велик везир, министър на правосъдието, председател на Държавния съвет, изгнание и смъртна присъда във връзка с убийството на султан Абдул Азис. Външнополитическите му убеждения са проанглийски, а врагът е Русия. През 1876 г. е един от главните виновници за провала на Цариградската конференция, което става причина за последвалата руско-турска война. Знаем, че точно тази война довежда до нашето Освобождение и възстановяването на държавността ни.
По настояване на британското правителство, смъртната присъда на Мидхат паша не е изпълнена. Животът му приключва три години по-късно, през 1883 г., в затвор близо до Мека, на 60-годишна възраст. Церемониално е препогребан по-късно в Истанбул, през 1951 г. във военното гробище от тогавашниня президент на Турция Джелал Баяр.
През 1878 г. е публикувана статия във френското списание „Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж“, година VII, януари-юли 1878 г., стр. 1152, където четем: ".. Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите, нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванията и в следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български".
Любопитна подробност е, че в създадения от Мидхат паша "Образцов чифлик" като управител е назначен Ангел Кънчев, чието главно занимание по това време не е земеделието, което е изучавал в Чехия, а нелегална, организирана дейност против османската власт. Само три години преди това, младият революционер и пръв помощник на Васил Левски е публикувал във вестник"Дунавска зора" възвание до българския народ, в което призовава за борба срещу поробителите. За съжаление, земният път на този прекрасен вътрешно и външно тревненец приключва на русенското пристанище със самоубийство, след кратка престрелка при опит да го заловят след предателство. Ангел Кънчев е само на 21 години, а годината е 1872.
Днес Институтът по земеделие и семезнание "Образцов чифлик" е на същото място - 12 км югоизточно от град Русе и за век и половина не е прекъсвал дейността си. Опитното му поле е 1000 декара, разполага със сгради, машини и лаборатории. Там е и Професионалната гимназия по селско стопанство, която от 1983 г. носи името на патриота Ангел Кънчев.
Станислав Бояджиев
Добави коментар