Българите се отнасят към науката и научните постижения като към високо престижна, благородна и значима за бъдещето на обществото и отделния човек дейност, но в личен план се интересуват относително слабо от тях. Това показва проучване на „Алфа Рисърч”. То е направено в периода 8-25 юни чрез пряко стандартизирано интервю лице в лице сред 1200 души.
Докато 53% от гражданите на ЕС проявяват интерес и любопитство към науката, то за България този дял е едва около 35%. Хората с по-високо образование, с по-широк хоризонт и гледащи по-напред в бъдещето - младите, висшистите, заетите във високотехнологични и основани на знанието сектори, се вълнуват най-силно от науката и са най-големи оптимисти за нейното развитие.
Цялостните обществени нагласи към науката и нейната роля в обществото са позитивни, но оценките за развитието на науката в България са по-сдържани. Една пета от хората смятат, че през последните пет години науката у нас се развива в положителна посока. Също толкова – в отрицателна. Мнозинството заема неутрална позиция.
Въпреки всички проблеми през последните години БАН остава най-силно разпознаваемата чисто научна институция. Непосредствено след нея анкетираните поставят университетите. Най-голяма е убедеността на гражданите, че БАН е силна като „научен център“ (67.9%). Позициите й като „експертно-консултативен център“ са в относително отстъпление (52.6%), а мненията за това дали трябва да бъде духовен център са силно поляризирани.
73% от анкетираните са на мнение, че БАН трябва да изпълнява своята мисия, като развива успоредно и балансирано фундаменталната и приложната наука. По отношение на съпътстващите дейности най-високи очаквания има към изработването на прогнози – почти три четвърти от пълнолетните българи са на това мнение. Следват дейности, свързани с образованието на ученици и студенти (57.4%), както и консултантски дейности за разработване на политики (51.7%).
Сред българските граждани доминира мнението, че науката и научно-приложните дейности трябва да бъдат национален приоритет, защото те са в основата на по-доброто развитие на страната. Противоположната теза – България първо да стане по-богата и едва тогава да започне да отделя повече средства за наука и научно приложни дейности, се споделя от почти двойно по-малко хора. Същевременно 67% от анкетираните смятат, че развитието на науката, подобно на другите страни в ЕС, трябва да бъде приоритет и за България.
Позитивният извод от проучването е, че науката, научните институции, БАН запазват престижа си в българското общество. Науката присъства в регистъра на престижното и ценното, дори когато ежедневието я „загърбва“. Поради това е налице и висока обществена подкрепа за приоритетно финансиране на науката, за необходимостта от сериозен ангажимент към нея от страна на правителството и медиите. Негативният извод от проучването е, че относително малко хора се интересуват от наука, а образователната система слабо стимулира учениците да се занимават с нея. Като резултат е налице съществен риск през следващите години човешкият потенциал в науката рязко да намалее, а с това и общата образованост и информираност на хората, което от своя страна да доведе до намаляване и на подкрепата за развитието на науката.
Добави коментар