От началото на годината ТОПНОВИНИ разказва в поредица материали за проекта "ИНТЕГРИРАНЕ НА ПОЛИТИКИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА В ДНЕВНИЯ РЕД НА ОБЩНОСТИТЕ".
Част от проекта са поредица от семинари, в които се провеждат редица обучения за формиране на лидерски качества и успешна комуникация за налагане на еко политики.
Днес споделяме някои от тезите, изразени в обучителната част на проекта, свързани с политическата комуникация. Аспектът е важен от гледна точка на това, че зелените политики са специфични и трябва да се комуникират по ясен и точен начин, за да не се изпозват с т.нар. "заден план" или през тях да се реализират дейности с определен политически или икономически интерес.
Много пъти хората придават на поведението на политиците неочакван смисъл, като им вменяват намерения, каквито те в действителност не са имали. Поради травматичния опит на хората в България с властта те най-често приписват на политиците недобронамерени помисли. В подобна среда е наложително паралелно с всяко действие от позиции на власт да се предлага и обяснение до какво ще доведе то и защо е необходимо. Отказът да бъде направено това допълнително усилие означава да се остави някой друг да вмени смисъл на управленското действие и по този начин да се отстъпи авторството върху интерпретацията.
Ако изберем да участваме в интерпретацията на собствените си действия обаче поемеме допълнителен риск – да се поддадем на изкушението да им придадем смисъл, твърде различен от онзи, който те имат. Най-голямата грешка е да се опитваме целеносочено да скрием или разкрасим истинските аргументи и намерения, които стоят зад определено политическо действие или решение. Това няма как да не бъде забелязано от някой от многобройните наблюдатели, втренчени в политиците. Да се говори публично нещо различно от това, които се прави, е равнозначно на комуникационно самоубийство.
Грешката, която политиците правят най-често и която има най-тежки последици за тях е да объркват комуникация с пропаганда. Пропагандата е декретиране на “правилната” версия за реалността от позиция на власт. Хората, особено когато попаднат неподготвени във властта, искат да вярват, че могат да държат контрола върху ситуацията чрез контрол върху информацията и се изкушават да налагат на останалите изгодната за тях версия за реалността. Това е заблуда, която обслужва нарцистичните фантазии на овластените и която не може да бъде поддържана дълго в една наситена комуникационна среда.
Налагането на една единствена версия за реалността е възможно единствено в ситуация на тотална власт, и дори тогава винаги съществува атернативна, макар и скрита версия. Природата на хората е такава, че те винаги полагат свой смисъл в случващото се и това обяснява провалът на всички системи на социално инженерство. Усилията комуникацията с обществото да бъде сведена до пропаганда и индоктринация дават временен ефект, след което се пораждат дисидентски версии за социалния свят, които остават скрити, но тъкмо за това са особено разрушителни.
Добави коментар