С времето, хода и посоката на съвременната цивилизация, брачната институция постигна напредък, от който ние, българите, очевидно изоставаме. Промените, в последните десетилетия и дори столетия, са драстични, а еднополовите узаконени връзки са само последната от тях. У нас подобна промяна все още не е настъпила, но едва ли ще успеем за дълго да избягаме от нея. Дори и това да стане, то ще е временно. Неизбежното ще се случи. Днес референдум по въпроса, дали да се позволи на еднополови двойки да сключват брак тук, би дал отрицателен отговор, защото информацията за неудобствата и дискриминацията на такива хора е изключително оскъдна. Няма съмнение, че повечето българи биха подкрепили "традиционното определение за брак", т.е. между мъж и жена. Независим наблюдател би нарекъл такава позиция "надничане в кревата", защото брачната институция няма за цел инструктаж за интимното ни поведение, а фиксирането на статус, който улеснява предаването на финанси и имущество от поколение на поколение.
В миналото брачната институция строго е определяла ролите на двамата задомени, и по-специално, тази на жените. Те били считани за собственост на съпрузите си и губели много от самоличността си и индивидуалните си права. Десетилетия, след началото на ХХ век, жените в България са взимали не само фамилията на мъжа си, но и малкото му име. Подчиненото положение на жената започва да се променя едва през средата на миналия век. Дискриминиращите я закони биват постепенно преработени и днес тя е придобила самостоятелно юридическо и икономическо положение. Отслабването на религиозната намеса също влияе положително при изравняване правата и задълженията на двата пола. В битово отношение обаче различията са факт, който е особено видим при домакинската работа и отглеждането на децата.
Какво се случва при т.нар. съжителство, в което двойките живеят заедно, без сключен граждански брак? В много държави този тип семейства вече се признати, но членовете им имат по-малко права в сравнение с традиционните. Вероятността жената в такава двойка да преживее разпада и, последван от родителска самота и бедност е по-голяма от тази, на омъжената съпруга по закон. Склонноста на жените да посвещават повече време за отглеждането на деца ги прави икономически уязвими, а липсата на правна защита още повече задълбочава проблема. Раздялата, без съдебно решение за развод, е единственото, което би могло да се изтъкне като предимство пред подписа в гражданското.
Преимуществата на законния брак пред съжителството са очевидни. Такава двойка може да осинови дете. При раздяла всеки има възможност да търси дял от имуществото на съпруг/съпруга. Може да поиска издръжка. Съдът също е улеснен в преценката при предявени претенции.
В България обаче съдът се оказа силно затруднен, при признаването на сключен в друга държава еднополов брак. По въпроса за равенство на партньорите също още сме твърде далеч. А обидата на еднополови двойки, които желаят законен брак по чл. 46, според конституцията на България, в който е записано, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена, изобщо не се отбелязва. Добре е да се знае, че само гражданския брак се признава от законите. Религиозните - не. Съдът на ЕС определи, че сключилите еднополов брак в някоя от страните членки, имат право да пребивават където преценят, но трябва да се съобразяват с разликите в законите. Например, тук те нямат право да осиновят дете. Но не би следвало да отричаме, правата на осиновени в други държави деца, от такива брачни двойки. ЕС не задължава страните членки да уреждат бракове между лица от един и същи пол, но ги задължава, ако това се е случило в държава, която го е позволила, другите да го приемат като факт.
За да обобщим, и предупредим!, ще припомним, че бракът е постоянно променяща се институция. А промяната предстои. Дали някои ще бъдат шокирани или не, зависи от сериозността и ангажираността на медии и институции, активността на организации и поведението на представителите на религиите у нас.
Добави коментар