Всеки гражданин от Европейския съюз използва средно 200 найлонови пликчета на година. Този факт е притеснителен, защото само на една такава торбичка и трябват 1000 години за да се разложи. В ЕС са приети закони, които способстват за намаляване на употребата им. Държавите членки трябва или да забранят на големите вериги магазини да дават найлонови торбички безплатно, или да наложат други радикални мерки за намаляването на употребата им. В България, изборът е найлоновите торбички да се таксуват. Много други държави, включително такива извън Европа, са поели по същия път. В други части на света обаче, са взети по-драстични мерки. Интересен пример е Чили, където използването на найлонови торбички от бизнеса е забранено.
Новият закон, въведен от президента Себастиан Пинера Еченила, е приет от Конгреса и дава срок от две години на малки магазинчета, за да се приспособят към него. За големите вериги, определеното време е само шест месеца. Междувременно, ще се позволява само по две торбички на клиент. Нарушителите на правилото ще плащат глоба. Според президента, това е голяма стъпка към по-чиста Чили. Идеята му е населението да се отдалечи от културата на изхвърляне и да се насочи към по-добрите навици на рециклиране. Подобно мнение споделя и Гилермо Гонзалес, директор на отдела по рециклиране на Чили. Коментарът му е, че 3.4 милиарда торбички се изхвърлят на година в държавата, а много малко от тях се рециклират. Новият закон получава и подкрепата на народа. От запитвания се разбира, че 95% от населението приема за необходима забраната на торбичките.Тази история се случва през август, но какво е мнението днес?
Все още, позитивно мислещи са екологичните организации, които също наблягат, че това е само първата стъпка. Според Матиас Асун, директор на Грийнпийс в Чили, пластмасата е навсякъде около нас и са нужни други забрани, най-вече в пакетирането на хранителните продукти. Въпреки това, както е казал Алеко Константинов, има разни хора и разни идеали. За някои купувачи, заплащането на торбички не е достатъчен стимул за да се носят собствени. Магдалена Балселс, директор на Асоциацията на производителите на пластмаса (ASIPLA), споделя, че магазините трябва да предлагат няколко опции, като хартиени торбички или такива, направени от други материали, годни за рециклиране. Според нея, така ще се намали броят на найлоновите торбички, но няма да спре използването им.
Липсата на алтернатива в магазина представлява проблем и за по-бедното население. В Чили една торбичка струва средно над един лев. Хора, като Сандра Хофре Рохас, домашна прислужница от беден квартал, не може да си позволи да забрави вкъщи торбичките, когато отива на пазар, защото няма средства, за да си купи нови. Пред БиБиСи, тя коментира, че понякога купува по-малко продукти, отколкото е планирала, защото не може да си позволи нова торбичка. Освен това, госпожа Рохас използва безплатните торбички за боклука си. Без тази помощ, тя ще трябва да добави нов разход за въпросните торби за отпадъци. Проблемът е, че тя не е единствена, 94% от чилийците имат същия навик. Притесненията са, че в новата ситуация, хората ще започнат да изхвърлят боклуците си на улицата, което ще доведе до по-голямо замърсяване.
Сега, въпросът е дали новият закон ще доведе до по-чиста или по-замърсена държава. Само времето ще покаже.
Добави коментар