Защо 4 март 1977-а е най-черният петък?

21:24 местно време. 4 март 1977 година.

Земетресение с магнитуд 7,4 по Рихтер. Епицентър- окръг Вранча, Румъния. Жертви- над 1600.

Днес се навършват 42 години от най-черния петък. За Вранча. И за Свищов, който е най-силно засегнат от разрушителния трус. Два жилищни блока рухват и погребват обитателите си. Над 120 души намират смъртта си само там в руините. 

Картината е апокалиптична. Градът потъва в мрак и разруха. Свищов е обхванат от масова паника, писъци и истерия. Около полунощ спасителите започват да вадят първите трупове. Осеметажният блок № 1 на ул. “Георги Матев” 1, общежитието на химическия комбинат “Свилоза” и административната пететажна сграда на “Рудметал” са се превърнали в огромни ковчези.

Появяват се и съмнения, че срутеният блок на ул. “Георги Матев” 1 не е строен правилно и безопасно. Според проби е имало повече пясък, отколкото цимент в материалите, а според друга информация зданието е проектирано за 5 етажа, а в последният момент е станало 8.

От 8-етажния гигант се спасяват само трима души- баща и син, които били до вратата, и момиче на около 12 години, което стояло на терасата, за щастие при падането на блока тя се къса и се приплъзва напред.

Дълго време след труса химическият комбинат „Свилоза“ не успява да се справи с щетите и да възстанови предишните си производствени мощности и обем на производството.

След земетресението в България са набирани доброволци от цялата страна – студенти, младежи, специалисти, които наред със силите на тогавашната „Гражданска отбрана“ и военни, се включват в издирването на оцелели и жертви, както и в разчистването на останките.

Под развалините в Свищов загиват над 130 души, предимно млади, ранени са над 140. Много от затрупаните са имали реален шанс да бъдат извадени живи, но загиват от нараняванията си и недостиг на въздух.

Дати като тази остават завинаги в историята, защото пред природните бедствия сме безсилни.  И едноминутно мълчание едва ли би било достатъчно.