Връщаме се 36 години назад.
Датата е 7 март. Годината- 1983.
В центъра на събитието е един самолет и четирима криминално проявени българи на възраст между 17 и 22 години.
Опит за отвличане на самолет на БГА "Балкан", пътуващ по линията София — Варна. Събитие, останало в историята с названието „Виенският случай”.
През онези години мнозина се опитват да избягат от комунистическият режим в България. Такъв бил и планът на Лъчезар Иванов, Красен Гечев, Ивайло Владимиров и Валентин Иванов. Мотивирани от разказа за поляк, отвлякъл самолета Бургас – Варшава само година по-рано, четиримата младежи се решават да сторят същото. Техните намерения са да отвлекат самолета, изпълняващ полет София – Варна, и да пренасочат курса му в посока Виена. Там, стъпили на австрийска земя, да потърсят политическо убежище и да намерят спасение.
Похитителите се подготвят предварително- снабдяват се с паспорти, откриват западна валута, която се е търгувала на черно през онези години, а оръжията им били четири ножчета, купени от столичен магазин часове преди полета.
Срещнали известни трудности, тъй като Валентин бил войник и нямал паспорт, а Лъчезар изгубил своя. Това обаче не попречило да изпълняват стъпките от плана за действие успешно.
През онези времена контролът по летищата е бил силно занижен и затова успяват да минат проверкат без проблем. Идеята била да скрият ножчетата в катарамите на коланите си, но две от момчетата нямали колани. Пуснали ножчетата директно в джобовете си и въпреки това успели да преминат успешно. Проверката била повърхностна и ножчетата не били открити.
Избират да седнат на последните четири седалки в самолета, за да могат да следят всичко, което се случва на борда.
Часът на излитане е 18. Петнадесет минути по-късно, когато стюардесата раздава бонбони и кафе, е прекъсната от Валентин, който започва да симулира колабиране. В момента, в който тя се приближава до него, той я сграбчва и опира ножа си в гърлото ѝ. Красен и Ивайло изваждат коланите си и ги увиват около вратовете на пътниците пред себе си. Лъчезар скача на пътеката и заявява, че ако някой се опита да ги спре, ще бъде наръган.
Ултиматумът е самолетът да бъде пренасочен към Виена иначе всички ще се простят с живота си. Екипажът и полицията във Варна взема решение да приземят аероплана в морския град, като за целта първо кръжат над морето около час, за да изразходят горивото, което е в резервоарите. В същото време електричеството във Варна е спряно на няколко пъти, за да не стане ясно на похитителите, че самолетът се приземява близо до море.
На летището в морската столица пък двама служители – Марта Константинова и Стоян Митков – са преоблечени уж като австрийски летищни работници. И двамата говорят перфектно немски и милицията се надява това да заблуди четиримата похитители. Заедно с тях се подготвят и барети, дошли от София.
Самолетът каца във Варна около 19.55 ч. Валентин завежда стюардесата в тоалетната и се заключва там с нея, докато траят преговорите. Отварят вратата на самолета. Милков и Константинова влизат и се представят за австрийци. Само че похитителите не говорят немски и викат стюардесата да им превежда. Войникът не я пуска, но отваря вратата на тоалетната. В това време екипажът тайно пуска четирима командоси през вратата на багажното отделение. През шпионката те виждат кои и къде са похитителите.
Родната конфекция обаче издава конспирацията. Лъчезар не е спокоен. Още във въздуха забелязва морето, но другите го убеждават, че това е Дунав. Сега той сочи Милков и вика: "Не го ли виждате, че е с българско яке?"
Четирима командоси от багажното нахълтват в салона и обезвреждат тримата похитители. Други двама влизат през пасажерския люк на самолета и разбиват вратата на тоалетната в момента, в който Валентин посяга да пререже гърлото на стюардесата. Двамата стрелят почти едновременно и той пада, убит на място. Ножът му тупва в полата на ужасената жена.
Стюардесата, обляна в кръв, е откарана във Варненската болница. Ранена е леко в шията и в ръката, но е извадила късмет, тъй като едната рана била на милиметри от сънната артерия.
Екипажът на самолета е награден с ордени, а на другия ден за похитителите е изпратен специален самолет с командоси, който ги връща в София.
Операцията е отчетена от тогавашните власти като успешна, а единствената жертва е убитият от милицията Валентин.
Следва дело със съдия Димитър Попов, който след години става министър-председател на България. Процесът продължава кратко, тъй като през 1983 година властите са безкомпромисни към подобен род действия, които били масово явление в Европа и най-вече в Близкия Изток. Лъчезар Иванов е осъден на 10 години затвор, Ивайло Владимиров – на 7 години, а Красен Генчев – на 9 години лишаване от свобода.
България остава единствената държава, изгасила тока на цял град, за да спаси човешки живот.
Добави коментар