Учените свързват различните нива на спестяване с културната идентичност и намират връзка дори с джобните пари на децата, пише Bloomberg.
Ето как звучи ниски лихвени проценти и лесни кредити на една германка - "Зле", отговаря Карин Грелих, продавачка в южния град Констанц.
"Работим и искаме някакъв резултат, но не получаваме нищо. За мен спестяването е важно, защото имам малка пенсия", казва тя.
Грелих може да почака дълго. Забавянето на световния растеж принуждава централните банки да отлагат отмяната на лесните пари. Европейската централна банка отложи повишаване на лихвения процент и планира да ги задържи на рекордно ниски нива поне до края на годината.
Но нейното разочарование от ниските нива може да се чуе в милиони домове в немскоговорящите страни. Насочете се на юг към държави като Италия и Испания и хората са по-склонни да приветстват тази политика.
Това не е само защото тези икономики са по-слаби - изследванията показват, че културата и езикът допринасят за различни нагласи за финансовия риск.
Подобен показател е собствеността на дома. Франческа Лозито, 43-годишна радиоводеща от района на Милано, казва, че италианците гледат на недвижимите имоти като на ценност, която да се придобие възможно най-скоро."Бях обезпокоен, че лихвените проценти може да започнат отново да се покачват, така че реших да инвестирам в апартамент тук в Италия, преди да е станало твърде късно", казва тя.
Делът на собствениците на жилища в Италия е сред най-високите в еврозоната, надвишавайки този в Германия с 21 процентни пункта. Това е въпреки факта, че италианците печелят значително по-малко от германците и трябва да пестят далеч по-дълго, за да си позволят жилище, според анализ на Делойт.
Разликите в икономическото поведение на хората и бюджетните политики на правителствата са други показатели, които подчертават отношението към парите, като някои от тях предизвикват критика. Френският президент Емануел Макрон отбеляза "фетиша" на Ангела Меркел към поддържането на излишъци.
Паричната предпазливост на Германия често се приписва на хиперинфлацията през 1920-те години. Но Швейцария - страна с три различни социолингвистични групи - подчертава, че различията се дължат на други неща освен паспортите или богатството.
Едно проучване на Бенджамин Гуин, публикувано от ЕЦБ, показва, че немскоговорящите са по-скронни да са стиснати. Проучване за джобните пари, давани на швейцарските деца, стига до подобно заключение.
Проучване на Адриел Йост от швейцарската национална банка подкрепя тази теза. Той установява, че френско- и италиано говорящите, за разлика от германоговорящите, в Швейцария са по-малко предпазливи относно инфлацията.
"Културата е важен предвестник на финансовото поведението и спестяванията", казва Беркай Озджан, професор в London School of Economics, който изучава такива модели сред имигрантите във Великобритания и техните деца.
Добавянето на доказателства е работен документ на швейцарската национална банка от Adriel Jost. Той установи, че предимно френски или италиански говорител, а не немски, е намалил вероятността даден човек в Швейцария да не се съобразява с инфлацията.
"Културата е важен предвестник на поведението на спестяванията", казва Беркай Озджан, професор в London School of Economics, който изучава такива модели сред имигрантите от Великобритания и техните деца.
Лингвистиката също може да играе роля. Изследванията показват, че структурата на определени езици може да помогне да се определи пестеливостта и това не е само защото немската дума за дълг - "Шулд" - също означава морална вина.
"Тези културни ценности играят толкова силна роля", казва Мартин Браун, професор по банково дело в университета в Санкт Гален. "Но откъде идват тези норми и как ще се развиват в бъдеще, ние все още не знаем."
Добави коментар