С развитието на науката се увеличават и различните методи за диагностициране на пациенти. И все пак, в днешно време се прилагат и по-странни начини за откриване на заболявания. Пример за такъв е Джой Милн, която може чрез мирис да диагностицира болестта на Паркинсон. Днес шотландската пенсионирана медицинска сестра Джой помага на учени от университета в Манчестър (University of Manchester) да открият молекули, които се появят при хора с въпросното увреждане. Защо това откритие, диагноза чрез миризма, е толкова важно?
През 1817 г., доктор Джеймс Паркинсон, разпознава симптомите на болестта и ги описва в есето “An essay on the Shaking Palsy”. Болестта е много трудна за определяне и до ден днешен лекарите поставят диагнозата, обоснована на методите на британския доктор. Заболяването е свързано с понижена активност на структури в мозъка, наречени базални ганглии, свързани с моторните и психически процеси. Първите симптоми са моторни, тремор в покой, видим в пръстите на ръцете. Те се появяват в много късен стадий на болестта, когато 70-80% от невроните са вече дегенерирали. Когнитивни дефицити също се забелязват при 30-50% от пациентите. Няма лечение за болестта, а ранното и откриване е много трудно, дори невъзможно. Затова историята на сестрата Джой Милн е не само изключително интересна, но и ключ към разбирането на това заболяване.
Съпругът на Джой Милн, Лес Милн, е бил на 45 години, когато му е с поставена диагнозата за болест на Паркинсон (БП). Десет години преди да бъде прегледан, съпругата му усеща необичайна мускусна миризма от него. Това създава напрежение в семейството, защото той не знае как да премахне миризмата, а Джой Милн настоява, че е неприятна и трябва да направи нещо по въпроса. Съпругата първоначално не разбира каква точно е причината за промяната и я свързва с болестта, чак когато се запознава с близки на хора, страдащи от болестта, които са обърнали внимание на подобни симптоми. Тя споделя откритието си с учени, а по-късно то е потвърдено от доктор Тило Кунатх от университет в Единбург (University of Edinburgh). Експериментът, на който Джой Милн била подложена, представлявал разпознаване на 12 тениски. Шест от тях, носени от болни хора и шест – от здрави. Пенсионираната медицинска сестра, правилно разпознала блузите, които били на пациентите, но също така, припознала още една тениска, която била от тези на здравите хора. Три месеца по-късно, притежателят на въпросната блуза е диагностициран с болестта на Паркинсон. Съпругът на Джой умира през 2015 г. на 65-годишна възраст и нейното последно обещание към него е да открие начин, дарбата и да помогне в борбата с болестта.
Това става реалност. Учени от Университета в Манчестър (University of Manchester) са идентифицирали молекулите, които се намират в кожата на болните и са причина за миризмата, описана от Джой Милн. При пациентите се установява високо ниво на определени вещества. Най-вече се отличават хипурова киселина, ейкозан и октадеканол. Те се намират в себум, мазен секрет, който покрива кожата на всеки човек. Друга особеност на болните от (БП) е, че отделят себум в по-големи количества, което може да доведе заболяването себореен дерматит.
Професор Пердита Баран споделя пред БиБиСи, че чрез експерименти, имитиращи обонянието на Джой Милн, са успели да открият въпросните молекули. Професорът се надява, че тези биомаркери ще могат да се забелязват при пациенти в ранен стадий на болестта, като се взема проба от горния слой на кожата. Пердита Баран коментира също, че с помощта на тази информация, може да се намери лечение, което да спре разпространяването на болестта при пациента. Тази публикация, в Американско Химическо Общество Централни Науки (ACS Central Sciences), променя хода на изследването на болестта на Паркинсон и дава надежда, както за преждевременното и откриване, така и за успешното и лечение.
Добави коментар