Антибиотиците са изключително важни за лечението на болести. Дали можем да си представим как в бъдещето подобни хапчета ще бъдат направени с помощта на микроби, взети от рибна слуз? По-добър въпрос е защо учени, които се занимават с откритието на нови методи за получаване на лекарства, се интересуват от външното покритие на рибите?
Изключително важно е да се намери ново поколение антибиотици.
Продължават да се разпространяват бактериални инфекции, които са устойчиви на съвременните лечения. Световната Здравна Организация (WHO) предупреждава, че в бъдеще този проблем ще се задълбочава и се предвижда, че до 2050 г. инфекции, устойчиви към лекарства, ще засегнат много повече хора, отколкото раковите заболявания. Но как се открива нов антибиотик?
В днешно време повече от 70% от антиинфекциозните лекарства се извличат от природни и естествени съставки. Причината е, че растенията и микробите, произвеждат разнообразни вещества, някои от които имат антибиотични и антивирусни свойства. Добър пример в това отношение е лекарството амоксицилин - най-често предписваният антибиотик, който е производно съединение на пеницилина.
В миналото, научните изследвания са се е фокусирали върху микроби, откривани в почвата. Истината е, че въпросните микроорганизми могат да се открият навсякъде. Животни, както и хора, са гостоприемни за разнообразни колонии микроби. Тези микроби “живеят” не само в човешката кожа, но и в стомашно-чревната система. Знае се, че те взаимодействат с организма-домакин и тези интеракции могат да бъдат негативни и позитивни. Примери за добри “взаимоотношения” са грижата за добро храносмилане и намаляването на риска от инфекциозни болести. Може би в тях се крие отговорът за намирането на нови антибиотици. В списание Природа (Nature) е публикувано изследване на бактерии в човешкия нос, които блокират колонизацията на патогени (причината за развитието на болести) и имат потенциал на антибиотик. Решения могат да се открият и на други странни места. Така не е изненада, че някои учени търсят важните отговори при обитателите на океана.
Документирани са около 33 000 видове риби в света, повече от сбора на всички други гръбначни животни.
Тези организми, в повечето случаи, обитават трудно достъпни и предизвикателни за живота среда и е много вероятно да поддържат микроби, които да им помагат за предотвратяването на инфекции. В лабораторията на проф. Сандра Лоесген от Държавния Университет в Орегон, се изследват микроби, намиращи се върху животни, които могат да са от полза създаването на потенциални антибиотици. Учените работят с разнообразна група морски гръбначни животни и риби. Изследванията се правят съвместно с д-р Мисти Пайг-Тран, морски биолог от Калифорнийския Държавен Университет във Фулъртън (Калифорния). Учените събират слуз от тихеоокеански риби, като подбират за изследване около 17 вида брегови и дълбоко морски водни гръбначни животни.
Слузта, покриваща телата на рибите е всъщност предпазно покритие. Докато морските животни плуват във водат, те се сблъскват с всякакви бактерии, гъбички, плесен, вируси, като въпросната слуз служи като физическа бариера между средата и рибата. Научното изследване на проф. Лоесген и д-р Пакг-Танг се фокусира върху изолирането на микроби, които имат антибактериални свойства. Изследваниятя включват изучаването на таксономията на микрорганизмите, т.е. класификацията на организмите. Групата учени в Орегон е успяла да изолира 47 вида бактерии. Добрата новина е, че част от тях, проявяват антимикробни свойства, а 15 от бактериите спират развитието на метицилин, който е резистенен на стафилокок (MRSA), бактерия, причиняваща редица трудно лечими инфекциозни заболявания и е устойчива на антибиотици.
Двата най-ефикасни екстракта на микроби произвеждат няколко аналога на ароматна молекула (феназин), която има антибиотични свойства. Тези обещаващи резултати, водят и до тестването на микроорганизмите върху ракови клетки, като една от бактериите, потиска растежа на човешки карциномни клетки на дебелото черво.
Добави коментар