В понеделник Цветан Цветанов учреди Евро-атлантическия център за сигурност, независима неправителствена организация, включваща експерти и професионалисти от различни сфери на сигурността, независимо от партийната им принадлежност, обединени от общите евро-атлантически ценности и идеята за задълбочаване на сътрудничеството в сектор сигурност в региона и транс-атлантическото пространство.
В тази връзка екипът на ТОПНОВИНИ потърси един от членовете на Управителния съвет на Евро-атлантически център за сигурност. Второто интервю, което Ви представяме е с Росен Йорданов:
Г-н Йорданов, с какво се различава този център от другите неправителствени организации със заявена евро-атлантическа принадлежност и цел (Атлантическият клуб в България (АКБ) на Соломон Паси, АТЛАНТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ и т.н.)?
Със сигурност не се различава от тях юридически и едва ли се отличава и от гледна точка на функциите, които има една неправителствена организация. Това е организация, която има за цел да противодейства на силите, които искат да изместят България от едно от най-важните решения, които е взимала нашата нация – да се присъедини към обществото на европейските народи и към евроатлантическата сигурност, т.е. България да си остане в нормалната орбита. Тази, която дълги години я отклоняват от нея най-различни външни и вътрешни сили.
Гореспоменатите НПО-та подкрепят публично и финансират прогресивни учебни каузи. Това НПО смята ли да продължи тази идеологическа тенденция, или има по-дясна, консервативна насоченост?
Въпросът не е до това кой е по-десен. Идеята е всяка от организациите в своята сфера на компетентност и експертен потенциал да се опита да прави същото, което и ние. Имаме експертен потенциал да коментираме социално-психологичния, историческия аспект. Имаме повече акцент в тази посока – да даваме мнения, да изразяваме становища, които да поддържат обективността, да показват на хората фактите, а те сами да си правят заключенията.
Как чувството за страх детерминира поведението на българите? Кои са основните заплахи, които можете да маркирате в народопсихологията ни?
Не знам дали чувството за страх е водещ детерминатор. Бих казал, че ако то е част от формирането на един по-широк комплекс за непълноценност, за който твърдя че е усилено формиран в нацията ни, това се отразява много зле. То води до формиране на национална импотентност на духа, т.е. на неспособността ни да повярваме, че като български граждани можем да направим по-големи крачки, а не да се страхуваме за работата си и да живеем с мисълта, че партизанщината и креатизмът са основният фактор, който ще определи професионалното ни бъдеще и реализация.
Основната заплаха е, че се ‘‘кастрира‘‘ духът на нацията, инициативността на хората, вярата, че ние сме доста значими не само в исторически аспект. Българският народ е извървял един път, който трябва да го направи психично здрав, да го извади от неадекватния инфантилизъм и да го вкара в състояние на зрялост. А само зрели и автономни хора могат да решават сами съдбата си.
Масовата миграция към Европа от Африка и Близкия изток сред заплахите ли е за сигурността? Можем ли да запазим европейските и евроатлантическите демократични ценности в България?
Не можем да се превърнем в крепост, когато пропагандираме свобода и демокрация. Трябва да се спазват правилата и условията за живеене, за да не се нарушава реда в тези държави. Лицемерие е, когато се казва, че няма нужда от мигранти на фона на това, че те са евтина работна ръка. По-голям проблем е този силният, хибриден, манипулативен елемент, който кара хората да интерпретират реалността като ужасяваща, т.е. да не се мисли върху това при какви условия да приемаме хора, да ги интегрираме, как да им осигурим възможност те да се реализират като нормални граждани. Европа отдавна е място, където живеят хора с други религии и не всички са терористи. От друга страна ни се казва, че тези хора ще превърнат всичко в джамии, това са едни панически преживявания и тормози, които са апокалиптични и настройват една част от хората да виждат бедите в своето настояще в несъвършенството на хората, които идват. Причините най-често са или хората, които са дошли от изключително изоставени райони на света, или на криминално ниво. И да не забравяме, че и ние сме бягали от войната, за да се спасим, като много други хора в момента. Когато погледнем на проблема по-разумно, по-зряло, тогава можем да намерим решение.
Как ще пренесете интересите на България на сцената на международeн диалог? Можем ли като държава активно да подпомагaме укрепването на световния мир и сигурност през XXI век?
Аз съм израснал в общество, което беше доминирано от болшевики, които ни казваха, че ако се отворят границите между България и Турция и България и Гърция, ние ще се избием – турците ще дойдат да превземат България, за да си я върнат отново, а гърците ще откъснат определени територии и т.н. Случи се така, че България мина в нормалната част на света и това не стана реалност. Когато оставиш хората да търгуват, да общуват свободно, да правят бизнес, да ходят на почивки, няма никакъв проблем между хората независимо, че са от различна религия. Според мен нашите партньори отвъд Океаните продължават да не познават добре Балканите и техния подход не е консистентен. Наш дълг е да ги запознаем, да насочим вниманието им към това. Европа е място, където хората живеят нормално, всичко останало е безумие. Нашата роля за световния мир е ние като фактор, като нация и народ, който известно време се бори с останките от болшевишкото-комунистичеко мислене, да покажем, че може да се променя, да се нормализира не само в материално отношение, а и на ментално ниво.
Интервюто с адв. Борис Велев, ЕАЦС, можете да прочетете ТУК.
Добави коментар