В понеделник Цветан Цветанов учреди Евро-атлантическия център за сигурност, независима неправителствена организация, включваща експерти и професионалисти от различни сфери на сигурността, независимо от партийната им принадлежност, обединени от общите евро-атлантически ценности и идеята за задълбочаване на сътрудничеството в сектор сигурност в региона и транс-атлантическото пространство.
В тази връзка екипът на ТОПНОВИНИ потърси един от членовете на Управителния съвет на Евро-атлантически център за сигурност. Петото интервю, което Ви представяме е с Христо Христов - разследващ журналист, изследовател, документалист:
Г-н Христов, с какво се различава Евро-атлантически център за сигурност от другите неправителствени организации със заявена евро-атлантическа принадлежност и цел (Атлантическият клуб в България (АКБ) на Соломон Паси, АТЛАНТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ и т.н.)?
Една от съществените разлики е, че новата неправителствена организация обръща основно внимание на темата за тоталитарното комунистическо минало, като част от проблема за съвременната сигурност.
Гореспоменатите НПО-та подкрепят публично и финансират прогресивни учебни каузи. Това НПО смята ли да продължи тази идеологическа тенденция?
Това, което си говорехме на учредяването е, че ние ще продължим с нашите експертизи – моята и на проф. Келбечева, ще продължим да работим и по отношение на българското образование. Знаете какво се случи това лято с опита в определени учебници, новите учебници за 10. клас по История, да бъде манипулирана, фалшифицирана истината за тоталитарния комунистически режим. Така че ние продължаваме и смятаме, че ще има редица инициативи в тази посока.
Какъв принос в световния диалог за ролята на евроатлантическата общност в условията на глобализация може да има учредената от вас организация?
Предстои да видим. За сега имаме само регистрация и изявено желание да работим в тази посока. Аз съм човек, който обича да говори, когато има някаква извършена дейност, работа, инициатива, така че ние сме още в началото.
Напоследък в обществото се усеща заплаха към собственото право на журналистите да казват истината. По какъв начин възнамерявате да работите за каузата на свободата на словото в България?
Ще работя много активно по линията на фалшивите новини – те са едно бедствие, за което за съжаление държавните институции не предприемат много адекватни действия. Ние имаме заложено такова направление, по което да работим, още повече, че аз самият съвсем наскоро станах обект на фалшиви новини по време на дискусията това лято за проблема с учебниците за 10. клас. Два сайта за фалшиви новини ме обявиха за сътрудник на ДС, след толкова години работа и при условие, че съм проверяван неколкократно от Комисията по досиетата. Срещу тези сайтове в момента съм предприел съответните действия, за да понесат последствията си. Така че това ще и е лична битка, и нещо, от което българските медии трябва да бъдат изчистени - от тези медийни източници, които са заредени с фалшиви новини.
Коя според Вас е основната пречка в България пред изграждането на обективна представа за комунистическото ни минало?
Липсата на политическа воля досега. Това да стане държавна политика, защото не говорим само за учебници. В другите страни всяка година учениците от средните училища задължително се водят на паметници, където е имало репресии. Такава политика в България все още няма, а има много какво да се случи. Нямаме мемориали, а и в същото време, ако се вгледаме в резолюцията, приета от Европейския парламент, тя ни казва, че символите на тоталитарните режими, включително и на комунистическия, са забранени. В България, като отидете на събитие на БСП, ще видите, че една голяма част е облечена точно с такива символи и развява подобни знамена. Това е неприемливо. Ако се върнем още по-назад, политика на Европейския парламент, която е подкрепена и приета от българския парламент още през 2009 г., казва много ясно, че тоталитарните режими са приравнени – националсоциалистически, фашистки и комунистически. Вие виждате, че онзи ден в Европейския парламент, евродепутатите от БСП не са подкрепили една резолюция, която техните колеги от другите социалистически партии в Европа са подкрепили. Това говори, че някаква партия си е сменила абревиатурата, а не иска да знае истината за собственото си минало, не и е удобно, така че ние ще работим в тази посока.
Съществува ли в България заплаха за сигурността от страна на екстремистки елементи?
Да. Това, на което сме свидетели, като атентата в Бургас преди няколко години – това е категоричен пробив в системата за сигурност, отделно случаят в Пловдив с ученика – това обаче е приоритет на Специалните служби в България. Освен това ние не знаем и можем само да предполагаме в какъв мащаб е и руското влияние. Ние имаме вече свидетелства, не едно - при опита за атентат в Черна гора имаше много конкретна информация, че през България са минавали агенти на руското военно разузнаване, на ГРУ и по случая ''Скрипал'' също така, когато стана въпрос за съвпадение на дати при отравянето на г-н Гебрев – човек, който е минал през България по това време, който е третият човек по случая Скрипал.
Нямаше съответна реакция, а намесата и присъствието на такива хора от ГРУ показват, че България може да бъде третирана като страна, в която могат да бъдат извършени и диверсии, а не само да бъде транзитна страна или страна, в която те възпрепятствено да развиват своята агентурна мрежа. Аз съм сигурен, че специалните служби имат подобен план за вероятни заплахи. Лошото е, че при тези случаи, в които стана ясно, че агенти на ГРУ са минавали през България, държавната власт нямаше съответната реакция. Аз лично тогава излязох с много остра позиция на моя сайт, когато стана ясно, че човек от случая ''Скрипал'' е присъствал в България по време на отравянето на г-н Гебрев. Тогава трябваше руският посланик да бъде извикан във Външно и да бъде даден категоричен знак от българската държава, че тя не приема на нейна територия да има такова чуждестранно присъствие.
Прочетете останалите интервюта с адв. Борис Велев, Росен Йорданов, София Петкова и Драгомир Младенов.
Добави коментар