"Предстои изграждането на електронна платформа със свободен достъп, в която учители ще представят учебния материал по атрактивен за учениците начин", съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев. По думите му изработването на платформата ще стане в рамките на проект "Образование на бъдещето", който съвсем скоро ще бъде одобрен по оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж".
"Учителите, които разработват уроци и клипове, ще получават заплащане за труда си", посочи Вълчев. Той уточни, че предстоят обучения и на преподаватели как да правят такива образователни ресурси.
"По същия проект ще бъдат финансирани и дейности по интереси в областта на дигиталната креативност, кодиране и моделиране", допълни министърът. По думите му този тип обучение е планирано още от първи клас. Вълчев допълни, че във всички областни градове министерството насърчава математическите гимназии да откриват паралелки в областта на информационните технологии, тъй като няма риск да се предозира с броя на този тип специалисти.
Министърът посочи, че през следващите месеци ще бъдат прегледани отново учебните програми по математика. "Тази наука е базова, а точно по нея има най-голям проблем с резултатите от изпитите на учениците", каза Вълчев. Той отчете, че спънките са основно с надграждането на знанията на децата след 4 клас. Поради тази причина е сформиран екип, който да прегледа учебните програми и да предложи варианти как да се избегне "препускането" по материала.
"Осигурено е финансиране за изграждане на свободна мрежа във всички училища със защитни стени, така че да се ползва за уроци, а не просто за сърфиране в интернет", каза още Вълчев. Той допълни, че през настоящата учебна година 1 700 от всички 2 400 училища в страната са заявили желание да въведат електронни дневници. "В общия случай те искат и преходен период от една година, през която да имат и книжен вариант на дневниците", уточни министърът.
"През настоящата година сме издали 3 500 удостоверения на гимназисти, които искат да учат в чужбина", каза още Вълчев. По думите му през минали години броят им е достигал 5 000, а миналата са били 4 200. "Няма точна информация колко българи учат зад граница, при всички случаи броят им е над 20 000", допълни министърът. Той уточни, че чуждестранните студенти у нас са 12 500. Вълчев посочи, че се полагат усилия за привличане на повече младежи от българските диаспори да учат у нас. По думите му приемът за тези младежи е увеличен, както и размерът на отпусканите им стипендии. Освен това се финансират кандидатстудентски курсове в неделните училища в тези райони.
Във Варна днес министърът на образованието участва в среща от цикъла "MASTЕRCLASS WORK 4.0", която се проведе в Икономическия университет. Основна тема на дискусията бяха предизвикателствата, които поставя дигитализацията пред пазара на труда, появата на нови професии и адаптацията на младите хора към новите изисквания.
"В областта на образованието се полагат много усилия, но големият проблем е как се променят изискванията към сегашните работещи", допълни лидерът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му заетите у нас са 3 150 000 души, като поне един милион от тях трябва спешно да повишат базовите си дигитални умения, за да не останат без работа през следващите 4-5 години.
КНСБ предложи стартирането на национална програма за повишаване дигиталните умения на работещите, за която ще са нужни инвестиции от около милиард евро, припомни Димитров. Той уточни, че министерството на труда вече е направило първи стъпки със залагането на около половин милион лева по оперативна програма "Човешки ресурси" за получаване на базови дигитални умения. "България изостава много, но хубавото е, че и на европейско ниво има фондове, които дават възможности за повишаване квалификацията на работещите", обобщи Димитров.
Добави коментар