За прехода от човека, който се бореше за всеки истински журналист до човека, който се бори с всеки истински журналист.
След по-малко от три месеца, Българското национално радио ще отбележи своята 85-та годишнина. На 25 януари 1935 г., с указ на Цар Борис III радиоразпръскването на територията на Царство България става предмет на държавен монопол.
От този момент, неговото утвърждаване и развитие е поверено на Сирак Скитник – първи директор и уредник на Българското радио, но също така – художник, поет и виден столичен интелектуалец. Именно неговите усилия довеждат до утвърждаването и програмното развитие на радиото като българската свободна медия, която значително изпреварва своето време като десетилетия наред изгражда, формира и възпитава своята аудитория.
Точно 84 години по-късно, в стола на безсмъртния Сирак Скитник сяда Светослав Костов. Той е спортен журналист с повече от 20 години опит в системата на Българското национално радио, като работи последователно в Радио-Пловдив, Програма "Хоризонт" и Радио "София".
По време на изслушването на конкурса за избор на генерален директор, Костов представя себе си като млад човек, когото всички в Радиото познават и обичат. Същинско превъплъщение на Сирак Скитник. Човек, преминал цялата йерархична стълба в БНР и който ще преведе медията в XXI век. Истински „човек от народа“. Близо 2 месеца, след като Костов поема Старата къщата, обаче, нещата взимат опасен завой. Радиото е разтърсено от множество скандали.
От една страна изтича информация, че за тези 2 месеца, Костов е разпоредил да му бъдат изплатени близо 50 хиляди лева от бюджета на БНР. От друга страна, знаковият журналист Силвия Великова е свалена от ефир и е възстановена по-малко от 6 часа, по-късно след изричната намеса на министър-председателя. Няма как да подминем и апогея на скандалите – водещата национална Програма "Хоризонт" бе свалена от ефир за близо 5 часа точно в момента, в който възстановената Силвия Великова трябваше да води предаване. След острата реакция на журналистите от БНР и редица общественици последва истинско разделение между хората в радиото.
Така, „човекът от народа“ показа, че Свободата на словото в най-свободната медия в страната може да бъде много илюзорна. Той показа, че никой не е защитен от редакционна намеса. Показа, че ако нещата излязат извън контрол, без проблеми ще „дръпне шалтера“ на програмата, за да постигне своето, без значение от цената. Защото най-важно от всичко е съхраняването на управленския пост. Искането за оставка беше, е и ще бъде глас в пустиня. Доблестта и силата да поемеш отговорност за действията си е нещо от миналото. Нещо от времето на Сирак Скитник. Нещо забравено.
В този смисъл, липсата на ценности и стремежът да се запази жадувания пост при всички положения ще доведат до края на БНР. Дали този край ще бъде поднесен под формата на едно формално обединяване с другата обществена медия или статуквото ще бъде запазено – няма значение.
В първия случай – БНР ще загуби своята самостоятелност, а във втория – БНР ще загуби своята свобода и ще се обезличи.
По този начин, историята на БНР – възхода и падението на една Свободна медия може да се определи като прехода от Сирак Скитник до Светослав Костов.
От човека, който се бори за всеки истински журналист до човека, който се бори с всеки истински журналист. От човека, който се бори програмата на Българското радио да звучи до човека, който се бори програмата да спре. От човека, който създаваше, до човека, който руши.
Добави коментар