Защо Скопие се разбра с Атина, но със София не може

14:10, 10 окт 19 25 3900 Шрифт:
Цветилена Симеонова Автор: Цветилена Симеонова

Вчера българското правителство прие официална позиция относно членството на Северна Македония в ЕС. В нея се посочва, че ще кажем „да“ на Скопие, но при няколко условия, свързани главно с решаване на основните проблеми в общата ни история. Проблеми, които обаче от дълго време са препъникамък за историците, дипломатите и политиците.

Сякаш съгласие се постига само за едно – имаме обща история, но не и каква е тя. И все още изглежда трудно разрешим въпросът кога ще спрат македонските ученици да четат в учебниците, че не са имали по-големи врагове от българите, а българчетата – че македонската нация е „изкуствено създадена“. Едно обаче е ясно – през следващите години ще се пише история.

По темата ТОПНОВИНИ потърси гледната точка на известни български историци, които активно се занимават с македонските въпроси - проф. Пламен Павлов и проф. Светлозар Елдъров.

За подкрепа в ЕС: Северна Македония да пази българските военни паметници

Българската позиция

Българската позиция за членството на Северна Македония получи политическа подкрепа. Въпреки че се случва рядко – и правителство, и парламент, и президент се обединиха около предложените условия. Мнението на историците обаче остава нееднозначно.

Според проф. Пламен Павлов позицията на правителството е точна, добре структурирана и с конкретни условия – нещо, което отсъстваше в Договора за добросъседство. „Мога само да поздравя хората, които са изготвили тази позиция за професионализма. Когато става дума за категорични документи, не може повече да се търпи, да се проявява такава неотстъпчивост от историците в Скопие и най-вече от властите. Този път България постави ясно и принципно въпроса и не трябва да прави отстъпки“, заяви той.

За проф. Светлозар Елдъров обаче позицията ни е закъсняла. Според него България е пропуснала благоприятния момент от преди десетина години, когато е трябвало активно да участва в проблема с името на бившата югославска република Македония. „Не да оставим Гърция сама, а да водим този процес и да постигнем своите политически цели. И така да станем кръстница на Северна Македония. Трябваше да помислим за името на тази държава, което да отговаря на нашите национални интереси, защото се видя, че то крие противоречия. Така че при сегашните условия, след като няма никакво съмнение, че Северна Македония ще получи зелена светлина от ЕС и България каза, че ще подкрепи макар и под условия, ще започнат да текат съвсем други процеси. България няма да участва пряко в преговорния процес, а само косвено. Ние вече ще трябва да се съобразяваме и с останалите членове на ЕС“, коментира проф. Елдъров.

Ето какви условия постави България на Северна Македония

Ще ни послушат ли македонците

Все още не е ясна позицията на македонските дипломати. В историческите среди сякаш обаче витае съмнение, че след толкова продължителни спорове сега Северна Македония би изпълнила условията за разрешаване на проблемните въпроси в историята.

Според проф. Пламен Павлов България трябва да създаде контролен механизъм и маршрут на неотстъпчивост по отношение на историческата истина. Той припомни, че и по-рано България е получавала уверение, че едни или други неща ще бъдат решени, но в крайна сметка това не се е случило. Проф. Павлов приветства това, че за първи път в българска официална позиция на правителствено равнище е поставен въпросът за комунистическия период на хората с българско самосъзнание в Македония. „Тоталитарното минало продължава да присъства и Северна Македония в някакъв смисъл продължава да бъде Югославия – поне като послания, общи насоки и тълкуване на историята“, заяви той. Според него българското правителство трябва да постави подобни условия и на Сърбия, защото и там има фалшифициране на историята и претенции към България. „Както основателно се иска от Северна Македония да престане с манипулациите за македонско малцинство в България, така и от сръбска страна се подхвърлят идеи за някакви неясни малцинства“, обясни той.

Проф. Светлозар Елдъров изрази съмнение, че Северна Македония ще изпълни исканията, които са посочени в позицията ни. „Доколкото познавам съвременната македонска историография и нейните учени, смятам, че те няма да отстъпят от своите позиции, защото ако се съгласят с нашите условия, би означавало Северна Македония да се откаже от своята сегашна идентичност, от коминтерновския македонизъм и да признае българските си корени. Не ми се вярва това да го направят, защото ако имаха такова намерение, можеха да го заявят и по-рано“, коментира той. Проф. Елдъров оприличи историческото говорене по темата на „архивиране на българските историци“ – да може те да останат в историята с техните мнения, които обаче няма да повлияят на историческия процес, който сега зависи единствено от политиците.

София каза „да“ на Скопие, но с условия

Историята или политиката е истинският препъникамък

Работата на съвместната историческа комисия на България и Северна Македония започна да буксува при решаването на въпроса с Гоце Делчев и Илинденско-Преображенското въстание. Според българските историци обаче тези въпроси не са наистина спорни, а причините за разногласията са много по-дълбоки.

За проф. Пламен Павлов в общата ни история изобщо не може да става дума за „спорни въпроси“ и апелира политиците да изоставят тази формула. „Спорни въпроси няма, въпросите са безспорни. Става дума за хора с българско самосъзнание – и това се отнася и за Гоце Делчев, и за Даме Груев и за всички. В момента в Северна Македония продължават да властват македонистките, коминтерновските и предишните сръбско-руски версии, които са в противоречие с историческата истина. Нашата историческа комисия трябва да бъде абсолютно твърда - знам, че колегите не правят никакви компромиси. Апелирам обаче към колегите от македонската страна на комисията да престанат с това лицемерие и с конформизма, защото много добре знаят за какво става дума. Нелепо е да тръгват с някакви иновативни подходи към историята и да гледат днешните граници. Както каза президентът Радев, от 1300 години се говори за българи и за нищо друго“, посочи проф. Павлов.

Според проф. Светлозар Елдъров причините за неразбирателството в общата комисия са много по-дълбоки от личността на Гоце Делчев, който сам е засвидетелствал, че е българин. Според историка големият проблем е идентичността на днешните ръководители и лидери на Северна Македония. „Единствената пресечна точка според мен между историческата истина и нейната противоположност е политическата коректност. Не ми се вярва, че моите колеги, участници с българската страна на общата историческа комисия, ще допуснат подмяна на историята“, коментира историкът.

Гърците се разбраха с македонците, а ние не можем

Спорът за името „Република Македония“ продължи близо 20 години. Едва през 2018 г. гърците надделяха. Въпреки че България и Северна Македония подписаха договор за добросъседство, отношенията ни в исторически план изглежда продължават да бъдат не съвсем добросъседски.

Според проф. Пламен Павлов Гърция е успяла в преговорите, защото е била ултимативна. „Но и това, което направи Гърция, също противоречи на историческата истина, тъй като и там има българско малцинство – на юг от македонската граница. Така че и към Гърция също не можем да бъдем безкрайно толерантни. От друга страна, гръцките претенции бяха уважени от Северна Македония, която се съгласи с неща, които са много далеч от истината. Защото държавата на Александър Велики не е гръцка държава, а е антична тракийска държава и към нея претенции може да има и България“, заяви историкът.

Проф. Светлозар Елдъров е на мнение, че гърците са се разбрали с македонците, защото са опитали – нещо, което България не направи. „Вероятно можехме и ние, но никой не си направи труда да опита. Ние изгледахме целия този процес, който се развиваше между Гърция и Македония в последните десет години като зрители в някакъв филм. Това беше един интересен екшън, който ние изгледахме с кутия пуканки в ръка, вместо да бъдем главният герои и да наложим нашите интереси. А защо се получи така – трябва да питаме нашите държавници и политици, от които зависеше това. Те сега почнаха да търсят нашето мнение, станахме им интересни и видими едва в последните дни, когато се видя, че работата на общата комисия започна да буксува. Трябваше десет години по-рано да ни потърсят, да чуят нашето мнение и да приемат онова, което биха сметнали, че е важно“, заяви историкът.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама