„Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!".
На 1 ноември България чества Деня на народните будители - книжовниците и просветителите, които са изградили и съхранили духовните ценности и националното самосъзнание на българите!
За първи път денят е отпразнуван в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. Народното събрание го обявява за национален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
На този ден не трябва да забравяме имената и делата на:
Паисий Хилендарски – монахът, който се е превърнал в знаме на Българското Възраждане с едно от най-великите дела в историята ни – създаването на писана българска история „История славянобългарска“, чиято цел е да събуди искрата на патриотизма на народа ни, да му вдъхне самочувствие, припомняйки му славното минало, извоювано достойно от предците ни.
Снимка: Уикипедия
Софроний Врачански – бележит възрожденски писател, общественик, просветител, родоначалник на новобългарската литература и строител на новобългарския книжовен език. Той е и човекът, направил първия препис на знаменитата „История славянобългарска“.
Васил Априлов – помогнал да се построи първото българско светско училище в родния му град Габрово.
Петър Берон – авторът на „Рибния буквар“, въвел нов начин на преподаване, придал европейски вид на нашето образование.
Христо Ботев – национален герой, революционер, поет и публицист, оставил след себе си велики стихотворения като „Майце си“, „Към брата си“, „На прощаване“, „Елегия“, „До моето първо либе“, „Хайдути“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“ и много други. Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и на цялата българската литература.
Снимка: Уикипедия
Димитър и Константин Миладинови – възрожденски патриоти и учители, събрали в сборници много народни песни, пословици, гатанки и обичаи.
Добри Чинтулов – човекът, създал текстовете на най-обичаните песни, които пеем и днес: „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти, любов народна?“.
Васил Левски, чиято отдаденост и саможертва в името на свободата е най-силното човешко качество.
Снимка: Уикипедия
Любен Каравелов – български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф и безспорен национален герой допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те години на 19 век.
Добри Войников – писателят драматург, основал първия български театър, с което положил основите на театралното изкуство у нас, подложил на критика чуждопоклонничеството в пиесата си „Криворазбраната цивилизация“.
Неофит Рилски – първопроходник и продължител на идеята за превръщането на българското образование в светско...
и още ред други, защото „О, будители народни, цял низ светли имена чисти, сияйни, благородни, вий сте нашите знамена най за вечни времена.“
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар