Поглед назад: 75 години от убийството на внучката на баба Тонка

В нощта на 2 срещу 3 ноември 1944 г. е убита без съд и присъда внучката на баба Тонка Обретенова.

Още през 30-те години на миналия век домът на Обретенови се превръща в своеобразен музей. Ученици от цялата страна пристигат в Русе, за да посетят Ботевия четник Никола Обретенов и да чуят автентичния му разказ за отминалите времена и за легендарната му майка. Да, но само 10 години по-късно куминистическият режим убива техните преки потомци - уважаваното от всички семейство Просеничкови.

Голямата българка Баба Тонка Обретенова ражда 12 деца, 7 от които остават живи: 5 момчета и 2 момичета. От петимата й синове само Никола има потомство – дъщеря му Тонка Обретенова, станала по-късно Просеничкова. Тя следва медицина в Париж и учи в Агрономическия факултет, и е първата българка с висше агрономическо образование. Работи като агроном в Образцов чифлик край Русе и прави много силно впечатление на съгражданите си с професионалните си умения, знаенето на езици и широката си култура, особено музикална. Русенци я запомнят като председател на младежката културно-просветна организация „Пчелички” в града и с благотворителната й дейност за Червения кръст, съобщава eurochicago.com

Освен като отличен специалист и общественичка, Тонка Просеничкова е запомнена от русенци и като чудесна майка: тя отглежда и възпитава две дъщери – Милкана и Лиляна. Съпругът й Нико Просеничков е директор на мъжката гимназия в Русе. Той е завършил философия в Германия и е сред най-уважаваните русенци. Журналист, главен редактор на сп. „Наше семейство”, истински интелектуалец, патриот, изключително честен и принципен човек. Заради тази си честност и принципност след 9.09.1944 г.е убит от комунистите. Като директор на гимназията веднъж прави забележка на един от своите учители – някой си Илия Ташев – за това, че има непристойно поведение и не крие от учениците си, че посещава публични домове. След 9.09.1944 г. този даскал става шеф в милицията и решава да си отмъсти на директора, че го е унижил. Пише донос до „Народния съд” и репресивната машина се задейства.

В нощта на 2 срещу 3 ноември 1944 г. в местността Балюв дол между русенските села Щръклево и Нисово се чуват гърмежи. Районът е отцепен от милицията и никой не знае какво става там. На сутринта местни овчари виждат кръв по земята и следи от куршуми по дърветата. Дни по-късно диви кучета разравят пръстта на масов гроб и оставят след себе си разпилени части от човешки тела и кървави дрехи. Единствената цяла вещ, която овчарите намират и прибират, е мъжка кадифена жилетка, закачена на клон преди разстрела. След време се разбира, че е на Н. Просеничков. На 30 март 1945 г. Русенският “народен съд” го осъжда на смърт, конфискация на 3/4 от имота и 50 000 лв. глоба.

Заедно с него е убита и съпругата му Тонка Просеничкова. Гробът й остава неизвестен. Децата й имат трудна съдба и също са жертва на репресии. От ужас Милкана заболява от менингит и умира след кратко боледуване на 1.02.1945 г. Лиляна е изпратена в концлагер в Разградско. През 1957 г. тя подарява на Историческия музей в Русе черепа на Стефан Караджа, запазен от семейството й. Баба Тонка успява да погребе като свой син обесения революционер. След години тя прибира черепа му и в края на живота си го предава на сина си Никола Обретенов, а той от своя страна - на дъщеря си Тонка.