"На десетата година от началото на инициативата „Източно партньорство“ резултатите не са задоволителни. Равносметката: прекалено много амбиции, а прекалено малко резултати. Европейският съюз не успя да запълни инициативата с необходимото съдържание. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова.
„Източното партньорство“ има за цел да засили политическото асоцииране и икономическата интеграция на шест източноевропейски и южнокавказки държави: Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Република Молдова, Украйна.
Вицепрезидентът Йотова подчерта, че „Източното партньорство“ видимо отсъства от приоритетите на Европейския съюз. При изказването си пред Европейския парламент преди дни новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен дори не го спомена, говорейки за външната политика на съюза. А общите и пожелателни формулировки от първата декларация през 2009 г. продължават и до днес.
Илияна Йотова направи кратка равносметка на постигнатото в партньорството между Европейския съюз и тези шест държави – либерализиране на визовия режим и отпадане на визите за няколко държави; мрежи за сътрудничество, чиито резултати все още не са във видимата сфера; известен ръст на европейски инвестиции; договори за асоцииране с Украйна, Грузия Молдова.
Вицепрезидентът посочи основните причини за липсата на реална реализация на „Източното партньорство“. Първо, Москва е убедена, че инициативата има за главна цел разрив на връзките между Русия и страните участнички. „От друга страна, вътре в самия Европейски съюз сякаш не успяхме да ангажираме всички 28 държави членки във внимателно разработване на нашата обща политика в източна посока и в нейното методично прокарване“, отбеляза Илияна Йотова. По думите на вицепрезидента в страните от „Източното партньорство“ бяха създадени свръхочаквания, най-голямото от които бе, че пълноправното членство е на една ръка разстояние. „Едва ли нещо може да дискредитира повече европейската идея от излъганите надежди“, посочи Илияна Йотова. Според вицепрезидента перспективите за успешно развитие на „Източното партньорство” бяха допълнително подкопани от превръщането на инициативата в контрапункт на друга не по-малко важно направление на европейската външна политика – Средиземноморието.
„Източно партньорство“ изкара отношенията на ЕС с голяма част от бившите съветски републики пред скоби, а вътре в скобите останаха отношенията с Русия. Всъщност големият проблем е, че по сходен начин Русия изважда пред скоби отношенията си с нас, Европейския съюз и двустранните отношения на Москва с държавите членки, а вътре в скобите остават отношенията с бившите съветски републики. Така разглеждано уравнението и от страна на ЕС, и от страна на Русия, води до възприемането на страните в Южен Кавказ и на Украйна, Беларус и Молдова като оспорвано, а не споделено съседство между ЕС и Русия“, каза вицепрезидентът Йотова. Според нея от ключово значение е Европейският съюз да убеди Русия, че не желае противопоставяне и е от интерес на всички Южен Кавказ да бъде разглеждан като територия именно на споделеното съседство.
Въпреки нерадостната настояща картина на инициативата вицепрезидентът е убедена, че тя си заслужава да съществува. „Но при условие че преосмислим в дълбочина основите, върху които строим своята източна политика по съседство и внесем нужните промени“, изтъкна Илияна Йотова.
Вицепрезидентът призова за по-активната роля на България в инициативата „Източно партньорство“. По думите на Илияна Йотова географското положение на страната ни, както и позицията ѝ в ЕС, въоръжава българските политици с идеи за участие в дискусиите за бъдещето на инициативата. „Очаквам най-накрая да чуя консолидирана българска позиция по темата, да видя повече обществени дискусии“, посочи вицепрезидентът и подчерта, че в никакъв случай не бива да се противопоставят „Източното партньорство“ и евроинтеграцията на Западните Балкани.
Илияна Йотова постави големия въпрос за развитието на Европейския съюз, по който нямо общо виждане между държавите членки. А отговорът на този въпрос ще даде и перспективата пред разширяването на съюза. „Политическото разширяване среща противоположното виждане както на отделните лидери в Европа, така и на европейските институции. От една страна е твърдият отпор на Франция, от друга – германската позиция за разширяване на политическия съюз“, заяви вицепрезидентът.
Добави коментар