30 години демокрация: Какво постигнахме и какво следва?

19:30, 03 дек 19 25 3213 Шрифт:
Цветилена Симеонова Автор: Цветилена Симеонова

В София се проведе кръгла маса на тема „Тридесет години демокрация – откъде започнахме, какво постигнахме и къде искаме да бъдем“, организирана от Евро-атлантическия център за сигурност (ЕАЦС), предаде репортер на ТОПНОВИНИ.

Поводът за събитието е тридесетата годишнина от падането на Берлинската стена, която се отбелязва тази година. Дискусията събра представители на академичните среди, неправителствения сектор, общественици, интелектуалци, съвременници и активни фигури от времето на прехода, дипломати, политици и граждани.

Цветанов: Новото поколение не знае нищо за комунизма

Какво постигнахме и какво - не

Политологът Огнян Минчев посочи, че първото нещо, което сме успели да постигнем пo време на Прехода, е успешна демократизация на политикатa, но не сме успели да изградим алтернативен обществен елит на България. „Направихме демократична система без правова държава“, коментира той.

Според разследващия журналист и учредител на ЕАЦС Христо Христов лицето на българската демокрация е огледало на декомунизацията на България. Той заяви, че заради това, че не е имало справедливост в началото на демократичния път, са се появили проблемите, които виждаме днес. Христов подчерта, че с това са се сблъскали доста държави, но България не е успяла да осъди престъпленията на комунизма – нещо, което други страни са успели да направят. Като неуспешни дела той посочи Дело №1 срещу Тодор Живков, делото за убийствата в лагерите край Ловеч и Скравена, делото за унищожаване на досиетата и др.

Двата разказа за комунизма

Социалният антрополог Харалан Александров заяви, че има два разказа за комунизма – разказът за добрия комунизъм и разказът за лошия Преход. „Моята основна тревога е, че ние сякаш нямаме достатъчна подготвеност, за да можем да изберем поредицата от факти, които да организират в нашите умове светът, в който живеем“, коментира той.

Александров подчерта, че вече има и такова нещо като „фалшиви спомени“. „Говорих си с един приятел от казармата и се оказа, че ние не помним еднакви неща. Аз помня някакви ужасни неща от казармата, а той помни някакво героично и патриотично минало“, заяви той.

Според него преходът ще свърши тогава, когато тези два разказа станат един.

Тридесет години демокрация: Евро-атлантическият център за сигурност с кръгла маса на 3 декември

Какво следва?

Оценката на експерта по международни отношения и учредител на ЕАЦС Румен Кънчев за тези 30 години е, че България е станала пълноправен член на ЕС и НАТО.

„Светът се движи към многополюсност. И за да бъде адекватна, България стриктно трябва да спазва отговорностите си като член на НАТО – именно евро-атлантическият съюз е нашият шанс да имаме евтина и добра отбрана. НАТО всъщност е по-важна и необходима от всякога. Ние трябва да имаме и недвусмислено разбиране за транс-атлантическата връзка за отбраната в Европа“, подчерта Кънчев. Той посочи, че такова нещо като „мозъчна смърт“ за НАТО няма – теза, която изрази френският президент Еманюел Макрон.

Според Кънчев България е пример за Западните Балкани и ЕС и НАТО очакват от нас да подпомогнем тази част от Европа. Той посочи още, че за да бъде надежден съюзник и партньор вбъдеще, България трябва да се стреми към ускорено икономическо развитие, енергийна независимост и надеждни служби за охрана и сигурност.

По-добър живот, но по-голяма бедност

Икономистът Красен Станчев заяви, че в началото на тази година е решил да измери качеството на живот на хората, като е проследил продължителността на живота. „Сравних всички нови членки на ЕС и се оказа, че до 1957 г. продължителността на живота в нашите страни в сравнение с Франция и Германия е една и съща – доста ниска. От 1960 г. до 1989 г. увеличението е с около 3-4 години. През 1997 г. продължителността на живота се е върнала като през 1957 г. А след това започва да се покачва рязко. Това показва, че животът ни е станал по-добър, колкото и да не искаме да го повярваме. Това показва и че здравеопазването се подобрява“, заяви той.

Станчев припомни, че през 1945 г. България е била 40% по-богата, отколкото Гърция и два пъти по-богата от Румъния. През 1990 г. Гърция обаче става два пъти по-богата от България. „Тогава възниква въпросът защо това е така. Едното от нещата за обедняването е, че има непрекъснато преливане от пусто в празно – взимаме от минната индустрия и преливаме например в компютрите. И това много ясно си личи по държавните разходи. България е единствената страна в света, при която от 1945 г. до 1997 г. държавните разходи растат само нагоре“, обясни икономистът.

Минало несвършващо

Историкът и учредител на ЕАЦС Евелина Келбечева заяви, че миналото е несвършващо. „Това, което липсва на българския поглед към комунистическия режим, е интелектуалното виждане за това, което се е случвало и какво се случва около нас. Ние не стигнахме до дълбочината на един интелектуален и морален катарзис, който можеше да се получи с едно болезнено разбиране за това, какво ни остави комунизмаът. В този смисъл миналото е несвършващо“, заяви Келбечева.

Тя обясни, че българите трябва да успеят да развенчаят много митове за комунизма като например този за сигурността - че сега нямало сигурност, защото имало повече убийства. Или митът, че тогава храната е била по-качествена. Според Келебчева в момента преходът се измерва чрез стомаха - тогава имахме хубава луканка, а сега не. Тя е категорична, че това не трябва да бъде така.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама