Тази година се навършват 77 години от приключването на блокадата на Ленинград (днешен Санкт Петербург), която продължава от 8 септември 1941 до 27 януари 1944 г.
Това е една от най-продължителните и опустошителни обсади, която води до пълната разруха на града. За целия период са загинали над 1,5 млн. души, сред които има както военни, така и цивилни.
Остават живи само 700 000 души, от които 300 000 са военни, дошли от други части на страната, за да помагат в обсадения град, а останалите са деца, мъже и жени.
Снимка: Wikipedia
Над милион души са в града, когато е блокиран
Ленинград е обкръжен от войски на Вермахта под командването на фелдмаршал Вилхелм фон Лееб, фински и испански части, както и доброволци от Северна Африка, Европа и военно-морските сили на Италия.
Блокирани са всички шосета и железопътни линии към града с изключение на тайния така наречен „Път на живота“, минаващ през замръзналото Ладожко езеро. В началото на блокадата в града няма достатъчно продукти и горива за дълъг период от време. Единственият маршрут е през Ладожкото езеро, но то се намира в пределите на досегаемост на артилерията на противника, а също така там действат и чужди военно-морски сили. Пропускателната способност на тази транспортна артерия не съответства на потребностите на града.
Снимка: Wikipedia
Настъпва гладът...
В резултат на всичко това започва масов глад, особено през първата сурова блокадна зима. Проблемите с отоплението и транспорта довеждат до смъртта на стотици хиляди жители. Въпреки блокадата на 5 март 1942 година се състои премиерата на седмата симфония на Дмитрий Шостакович, известна още като Лениградска героична симфония, която се превръща в музикален символ на блокадата.
Скоро порциите са намалени на половина, защото хората са много, а храната не достига. До средата на ноември 1941 г. работниците получават по 250 гр., а след това само 125 гр. до края на обсадата.
През първата година от блокадата дажбите намаляват пет пъти. Първите две промени са от септември 1941 г., през октомври дажбите намаляват още веднъж, а през ноември още два пъти. През зимата на 1941 – 1942 г. се появяват данни за канибализъм.
Когато всички птици, плъхове и домашни животни са изядени от прегладнелите жители на града, в „хипермарекета“ още през ноември 1941 г. се появяват сандвичи с кайма от човешко месо. Много от телата, пристигащи на гробищата, били с липсващи части.
2000 души са арестувани за канибализъм, сочат полицейски доклади от този период. 586 от тях са екзекутирани, защото са убили жертвите си. Според данните на полицията повечето арестувани са жени – майки, които задушавали най-малките си деца, за да нахранят по-големите си.
През 1942 г. след затоплянето градините раждат плодове и зеленчуци, доста от жителите на града вече са измрели и гладът временно е редуциран. Но обсадата продължава до 1944 г., а съдбите на хората, загебили повечето си близки, не стават по-леки.
В тефтерчето на 12-годишната Таня Савичева е открито това:
„28 декември 1941 г. – Женя умря. 25 януари 1942 г. – баба умря. 17 март – Льока умря. 13 април – чичо Вася умря. 10 май – чичо Льоша умря. 13 май в 7:30 сутринта – мама умря. Савичеви са мъртви, всички са мъртви. Само Таня остана“.
Не е ясно какво се случва с Таня, вероятно я сполетява същата съдба като на семейството ѝ.
Известна е обаче историята на друго сираче – Ирина Богданова. 8-годишното момиче остава съвсем само, след като майка ѝ, баба ѝ и леля ѝ умират през февруари 1942 г. Тя прекарва цели 10 дни с безжизнените им тела, преди да бъде открита и изпратена в сиропиталище. В дома за деца не ѝ се случва нещо по-приятно. Една сутрин се буди и осъзнава, че момичето, с което дели леглото си е мъртво.
И това са само два примера от хилядите други, показващи как обсадата изцежда бавно и мъчително живота от хората в Ленинград и затрива цели семейства, дори родове...
Снимка: Wikipedia
Главният редактор на специализираното списание „Източна Европа“ Манфред Запер казва, че блокадата на Ленинград дълго време е минавала за „нормална военна операция“. Британската историчка Ана Райд обяснява, че в Германия десетилетия наред е била премълчавана истината за нечовешките условия на живот на цивилното население, защото извършителите на престъплението са били бащите и дедите, воювали на Източния фронт.
След пробива на блокадата през януари 1943 г. обсадата на Ленинград продължава до януари 1944 година. През януари – февруари 1944 г. съветските войски провеждат Ленинградско-новгородската операция. Ленинградският, Волховският и Втори Прибалтийски фронт преминават в настъпление, в резултат на което врагът е отблъснат на 220–280 километра от южните граници на града.
На 27 януари 1944 г. се отбелязва денят на пълното освобождаване на Ленинград от блокадата. През юни-август 1944 г. съветските войски с подкрепата на кораби и самолети на Балтийския флот провеждат нови военни операции за отблъскване на врага.
Снимка: Wikipedia
Непосредствено след войната не се говори много за блокадата, защото прозират грешките и некомпетентността на съветските ръководители, но по-късно за масовия героизъм и смелостта в защита на Родината през Великата отечествена война, показан от защитниците на обсадения Ленинград, според Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР от 8 май 1965 г. градът получава най-високата степен на отличие – град-герой.
27 януари е обявен за Ден на военната слава на Русия – Денят на пълното освобождаване на Ленинград от блокадата.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар