СБЛЪСЪК: "За" или "Против" влизането ни в еврозоната

10:00, 11 фев 20 / Сблъсък 25 9150 Шрифт:
Автор: Мария-Антоанета Даскалова

Всички държави от Европейския съюз са част от Икономическия и паричен съюз (ИПС) и координират създаването на политики помежду си в подкрепа на икономическите цели на Съюза. Някои държави членки обаче стигнаха по-далеч от останалите, като замениха националните си валути с единната валута — еврото. Те образуват еврозоната. 

За коментар относно смяната на валутата и как това ще се отрази на българския гражданин, ТОПНОВИНИ потърси водещия икономически експерт Румен Гълъбинов и активиста и председател на партия "Възраждане" - Костадин Костадинов. Двамата сблъскват икономическата експертиза и обществените настроения. 

 

                                                                                                                                                      

 

Необходимо ли е приемането на еврото?

Промяната към евро е необходима мярка, смята Румен Гълъбинов. Според него еврозоната се оформя като ядрото, около което се формира следващият етап на интеграция в Европейския съюз. "България, влизайки в Евросъюза, е изразила желанието си един ден да влезе в еврозоната. Наясно сме, че за влизане първо се преминава през чакалнята. Отделно на нас ни беше предявено изискването да влезем и в Банковия съюз т.е. ние влизаме в своеобразното антре на чакалнята (или в чакалнята на чакалнята). Понеже еврозоната се промени значително в последните 10 години в условията на една финансова и икономическа криза, съответно се променят и изискванията за влизане. Ние сме по променените условия. Последната държава, която се присъедини като пълноправен член на еврозоната е Литва през 2014 г. и след това никой не се е присъединявал дори в чакалнята. Литва и Естония са добър пример за България, защото от валутен борд влязоха в еврозоната т.е. не е прецедент от валутен борд да се кандидатства и да се влезе в нея", посочва експертът.

"Естествено е България да влезе в еврозоната, особено с този фиксиран курс вече 23 години, ние сме с единия крак там", категоричен е Гълъбинов.

На другия полюс е мнението на политика Костадин Костадинов, според когото България категорично не бива да влиза в еврозоната: На първо място това означава тотално, окончателно и необратимо ликвидиране на българската финансова независимост. Засега собствената ни парична единица е единственият компонент, който ни категоризира като независима държава. Всички останали компоненти липсват – по отношение на отбранителната мощ (в България има четири американски бази) и неспособност за контролиране на собствената ни територия и нямаме независимост по отношение на външната си политика. Ако се откажем от финансовата си независимост, ще носим само външните белези на държава, но ще бъдем управлявана отвън територия или колония. Дори няма да бъдем наясно кой взима решенията за нашата страна, защото бордът на Европейската централна банка се избира непрозрачно и се назначава от Европейската комисия.

Ще доведе ли смяната до тежки икономически сътресения?

"За България не би следвало да има големи сътресения", твърди Гълъбинов и добавя, че "трябва да спазваме критериите: до 3% бюджетен дефицит годишно, трябва контрол върху съотношението на дълга и БВП, да контролираме инфлацията и съответно да можем да управляваме добре лихвените проценти, което е сравнително възможно и в момента, смята икономистът. "Избягването от кризата зависи само от взимане на правилните решения. Освен това, докато сме в чакалнята, не трябва да стоим и да чакаме, а да работим много, за да привличаме повече инвестиции. Дори да повдигаме непрекъснато факторната производителност, оттам доходите, покупателната способност, стандарта на живота и това са неща, които трябва да развиваме максимално, за да станем силна икономика. Еврозоната предпочита да приема силни икономики", е  на мнение Гълъбинов.

Костадин Костадинов от своя страна твърди, че катаклизмът е неминуем. По думите му влизането на България в еврозоната ще бъде съпътствано от девалвация на българския лев, което означава обезценяване на българските спестявания, които се приближават до размера на държавния бюджет. "Ако тези спестявания бъдат намалени с влизането ни това ще предизвика колапс за домакинствата в цялата страна. На практика ще се повтори мощното ограбване на българите през 1996 г. Влизането в еврозоната в момент, в който Европейският съюз се разпада е нелепо. Нима ние сме по-умни от британците? Евросъюзът в момента се намира в тежка криза на индивидуалността. Той не е замислен като държава, а в момента се развива като такава", твърди политикът.

Необходимо ли е да има допитване до гражданите за приемане на еврото?

Гълъбинов посочва, че експертната оценка и политическите решения не се застъпват, а за Костадинов е напълно задължително допитването до народа. В заключение активистът от "Възраждане" коментира, че няма как едно правителство на края на своя мандат, лишено от доверието на българския държавен глава, да наложи на инат едно решение, което да има последици за години напред за българския народ. "Решения, които надхвърлят с мащаба си продължителността на всяко едно управление, трябва да се подлагат на обществено допитване", убеден е той.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама