Доц. Емилия Занкина: Само нова дясна формация може да разклати позициите на ГЕРБ

11:50, 12 мар 20 / Политика 25 2311 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

Нови проекти на Слави и Мая Манолова ще помогнат единствено на ГЕРБ

Заиграванията с руските интереси в България са много вредни, внушават превратно, че всичко, което не е за Русия е срещу Русия, казва пред Faktor.bg политологът

Българката доц. д-р Емилия Занкина поема от 1 май тази година деканския пост  в Американското висше училище в Рим, филиал на Университета „Темпъл“, Филаделфия. Той е една от най-големите и реномирани американски образователни институции в древния град. 
Занкина е завършила Питсбъргския университет със специалност „Международни отношения“ и сертификат по източноевропейски науки, тя е активен изследовател по политически науки. Наред с това има богат управленски опит в ръководството на американски образователни програми в Европа. Доскоро бе първи заместник-ректор по академичната дейност в Американския университет в България. Разговаряме за политическия популизъм, шансът на новите партийни проекти и руските зависимости.

Интервю на Мая Георгиева

- Г-жо Занкина,  изследвате популизма като исторически феномен, в какво се състои неговата уникалност?

- Първо трябва да изтъкна, че популизмът е явление или феномен, който се разпознава в много държави и различни исторически периоди, но има и съществени разлики като проявление. Като започнем с ранния тип популизъм, който познаваме от началото на 20-и век - Народната партия в САЩ, Народники в Русия и аграрния популизъм на БЗНС в България, (като не трябва да забравяме, че някои от неговите политики съществуват и днес – например 8-часовият работен ден). След това през 80-те години на миналия век се появи най-напред в Западна Европа така наречения „десен популизъм“, в който има много националистически, шовинистки нотки, но въпреки това е различен от класическия национализъм. В последните години виждаме вече много разнообразен популизъм – от една страна радикално „десен популизъм“, от друга  – имаме радикално „ляв популизъм“. Такива партии са СИРИЗА в Гърция, „Подемос“ в Испания, популистки елементи има и в „Чинкуе стеле“ в Италия. Но когато говорим за този тип популизъм - бих искала да подчертая, той придоби една доста сериозна негативна конотация. 
Това, което е типично за популизма във всичките му проявления обаче е, че се говори за един „корумпиран управляващ елит“ който се противопоставя срещу „честния, онеправдан народ“. Това са едни доста общи генерализации, но всички учени, изследващи популизма, сме съгласни, че е много важно да присъства тази рамка –  елита срещу народа. Разбира се много популистко е изначално да се третира народът като едно цяло. В него има различни групи, с различни интереси, поради което през всички тези години на демокрация – и в Западна Европа, а вече и в България, има различни партии, които представляват тези различни интереси.

- Противопоставянето - елита на народа, не размива ли границите между десните и леви идеологии? 

- Това е друг характерен елемент на популистките партии - те нямат много силно изразена идеология. Тоест, по-скоро популизмът като идеология, както я нарича един от най-изтъкнатите учени Кас Муде, е „тънка идеология“. Тя е като някакво покривало, като допълнителен слой, който се наслагва върху основната идеология – била тя лява или дясна. Затова ние говорим, че популизмът няма идеологическа същност от гледна точка на това дали е ляв или десен. Той може да е и ляв, и десен, и центристки, но този идеологически елемент - на елита срещу народа, винаги присъства. 
Освен това доста неясно са изразени идеологическите устои отвъд това противопоставяне, като много често се използва черно-бял дискурс, свързан с риториката „ние ще спасим народа от корумпирания елит“ и тя може да се проявява в различни послания. Например, Тръмп говори: аз ще ви спася от надигащата се китайска икономика, която е причина нашите работници да нямат работа. ГЕРБ се появи на политическата сцена преди 10 години с платформата - ще ви спасим от корупцията. НДСВ пък обеща, че ще оправи страната за 800 дни. Виктор Орбан ще спасява Унгария от мигрантите, въпреки че тях ги няма в страната. 

- Кои политически формации са повече подвластни на популистка риторика?

- Не е задължително чертите на популизма да се проявяват във всяка една партия. Но в повечето случаи феноменът, който наблюдаваме днес, е характерен за новите партии, възникнали по-отскоро, с харизматични лидери и много често тези лидери не са политици. Такива са Бабиш в Чехия, Борисов у нас и Доналд Тръмп в САЩ, които идват от други сфери. Това много често са така наречените външни елити, тоест хора, които не са израснали от редиците на партиите, както например Ангела Меркел. Говорим за маргинални политици, които успяват да се вграждат в политиката с тази популистка риторика и с тези големи обещания, като завземат гласове. Не е обаче  задължително това да са нови лидери, или нови партии. Пример за това е „Национален фронт“ във Франция на Марин Льо Пен, която е една дългогодишно установена формация. Тя успя да си смени лидера – от баща към дъщеря, но не можем да кажем, че няма партийните структури и основните елементи на една казионна партия.  

-  Какво е особено характерно за съвременния популизъм?

-  Хамелеонският му характер, понеже не става дума за идеология, а става дума за домогване до властта. Популистите са невероятни хамелеони, защото нямат идеологически устои, които да ги придържат към една политика или идеология. Те по-скоро скачат от тема на тема, според това, коя може да се експлоатира най-добре в обществото. Затова често съм несъгласна с мои колеги, които казват, че видите ли популистите ни показват кои са проблемите, които трябва да се разрешават. Но ако бъде решен проблемът с мигрантите, те ще говорят за ЛГБТ обществото. Ако разрешим този проблем, те ще говорят за икономиката, за търговския баланс. Тоест, не мисля, че те посочват реалните проблеми, които трябва да се решават в обществото. Нека не забравяме, че проблемите могат и да се конструират, не е задължително те да са реални. Давам пример с Орбан, който успява да конструира една антимигрантска политика, без да има емигранти в Унгария, това е една доста хомогенна държава. Цялата вълна от мигранти беше спряна, там има малко бежанци и бежански лагери. В нашия контекст са интересни Обединените патриоти, особено когато се говори за социални политики - сериозен проблем поради застаряващото население, проблеми със събираемостта на данъците и пр. Те казват: циганите ползват социалните услуги, без да плащат. Патриотите обаче реално нямат конструктивно виждане за ромския проблем – как да се образова това малцинство, как да се интегрира. Те нямат политики за интеграция, а  само едно сочене с пръст, защото това поведение води до печелене на гласове. Ако цялото ромско население го няма – мислите ли, че няма да има проблеми със социалната система? Винаги има една прослойка, която е на дъното на пирамидата и ако не са ромите, ще е някоя друга група. Това е неизбежно. 
Друга много типична характеристика на този популизъм е разнообразието откъм прокламирани платформи – ляво, дясно, център. Има леви популистки партии, които казват ние ще национализираме и ще въведем минимални доходи. Има други десни партии, които казват, че ще изгонят всички чужденци. Ето вижте дори една БСП и Корнелия Нинова - те се държат изключително популистки като дискурс. Много интересен феномен е ГЕРБ – безспорно популистка партия по много принципи, която обаче държи една проевропейска посока. Много са причините за това, включително и защото самият Борисов още през 2007 г. получи благословията на Барозу и на лидерите на ЕНП, за да се утвърди и легитимира у дома. В тази връзка искам да изтъкна още нещо важно за популизма – той не е статичен, а динамичен феномен и много партии се заиграват с популистка риторика и теми. Освен това всяка партия от стратегически съображения може да реши да залитне към популистки послания и обещания, а в следващия момент да реши да се оттеглят от този тип поведение.

- Как се проектира този феномен в българския политически живот?

- Това, което се наложи в България е невероятният успех на НДСВ когато успя да получи подкрепа на 43% от избирателите, при все че партията се сформира официално само  няколко месеца преди изборите. Има многобройни опити да се повтори този успех и тази формула. ГЕРБ го репликира доста успешно и то до такава степен, че на изборите през 2009 имаше точно 43% подкрепа. Но да не забравяме и другите опити да се постигне тази формула, която се оказа работеща, от други политически предприемачи. Да си спомним Яне Янев и РЗС, „България без цензура“ на Николай Бареков, да видим сега „Воля“ на Веселин Марешки. Всички тези формации аз наричам „флеш партии“, тоест партии, които бързо горят. Но те се опитват да репликират този популистки модел, концентриран върху някаква личност, къде по-харизматична, къде не. Това са изключително лидерски насочени политически проекти, без никакви устои и ясна идеологична рамка, но с големи нереалистични обещания. И забележете – всички те са свързани с хора, маргинали в политиката. Това е много типично за България.

- Как ще се впишат в българския политически пъзел  евентуални нови проекти  - на президента Радев, на Слави Трифонов или на Мая Манолова?

- Неслучайно хора, външни на политиката, толкова лесно успяват да скочат в нея, защото вече години наред e наложена популистката риторика, че елитите са корумпирани, те всичките са маскари – да не забравяме тази велика фраза от  90-те. Затова ние ще пробваме всеки друг, който не сме пробвали до момента – бизнесмена от аптеките, телевизионната звезда, полицейския генерал, пилота и т.н. Ще пробваме всеки, който не е политик. Това е първото условие за успеха на тези мини и не винаги мини проекти. Подобно говорене се наслагва в общественото съзнание и то хваща корени. И така недоверието на хората в политиците и институциите се задълбочава, което е в противовес на демократичните устои. В едно демократично общество е задължително да има работещи институции и да има доверие в тях. Но проектите, които сега виждаме – заявка са направили Слави и Мая Манолова, ще помогнат единствено на ГЕРБ. Защото проекти като тези на Слави, на Манолова ще отнемат гласове от различни партии, включително и от ГЕРБ. Но тъй като партията на Борисов има най-голяма подкрепа, процентно ще я наранят най-малко в сравнение с останалите формации. И в крайна сметка ще помогнат на ГЕРБ да затвърди позициите си с 30 и малко повече процента доверие, за разлика от БСП, например. Манолова ще отнеме доста гласове от социалистите. Очаквам Слави да отнеме гласове по-скоро от патриотите, отколкото от ГЕРБ. Така че аз не прогнозирам големи промени в тази посока. Спомняте си 2013, при всички протести, които имаше в страната, колко партии и формации се нароиха. Но се получи безпрецедентният резултат - 24% от гласовете да отидат за партии, които не преминаха 4% граница за влизане в парламента. Това бяха загубени гласове, които бяха разпределени пропорционално на политическите сили в Народното събрание, от което пак най-много спечели ГЕРБ. 

- Има ли в момента реална ниша за сериозен политически проект, който да промени конфигурацията на представителството в парламента?

- Разбира се, че има ниша и един такъв проект би трябвало да дойде от дясно, тъй като в ляво БСП – въпреки доста сериозните вътрешни проблеми, има доста стабилни устои. Който се опита в ляво да се конкурира с БСП, може да достигне в най-добрия случай успеха на АБВ, но няма да изкорени ГЕРБ. И затова начинът да се разклати позицията на ГЕРБ е чрез проект от дясно. И това няма да е проектът на Петър Москов – КОД. Той няма как да мобилизира гласоподаватели, освен това доста залита надясно и се конкурира с всички националистически партии. Но има нужда от десен проект. За съжаление различните конфигурации в дясно, останките от ДСБ и СДС, не успяват през последните 10 години да се мобилизират в нещо кохерентно, те са постоянно заети с вътрешни конфликти. Реформаторският блок беше един голям провал. Движение България на гражданите (ДБГ) не можа да се помири с ДСБ, загубиха тази инерция и възможност. „Демократична България“ направи отново заявка да бъде дясна алтернатива, но тя много трудно може да се продаде масово извън големите градове, защото става дума за коалиция между зелена формация, ДСБ, което се опитва да е някакъв тип християн-демократическа, партия. Но това е идеологически проект без бъдеще, защото той може да привлече един дребен сегмент – на успелите хора от големите градове. Но няма как да привлече гласове от Перник, от Плевен, от всички други важни градове в страната. Формациите от дясно или трябва да се обединят, или тотално да се разпаднат, за да дадат път на нещо ново – мисля, че това е алтернативата, която търси и обществото. Защото ние видяхме на местните избори, а в София това беше много показателно – че има ясен протестен вот срещу ГЕРБ. Освен, че ГЕРБ загуби много областни градове, видяхме как социалисти гласуват за кандидатите за районни кметове на „Демократична България“ и как десебари гласуват за Мая Манолова. Тоест, това беше ясен глас против ГЕРБ. Има потенциал, заряд и политическа енергия в обществото срещу това управление. Причините са много – когато си бил на власт 10 години, не е трудно да те мразят, не е трудно да те критикуват. Но виждаме едно сериозно затлачване в работата на институциите през последните години. Особено откак и националистите влязоха във властта. Мисля, че много трудно се постигат политически решения поради огромните разлики и приоритети на коалиционните партньори. ГЕРБ доста се дискредитира, събирайки се с такъв коалиционен партньор и това неимоверно има политическа цена.

- До каква степен проруското влияние е поразило българския политически живот?

- За съжаление е доста силно това проруско влияние. Не го казвам, защото имам нещо против Русия. Аз съм голям фен на руската култура. Но имам много против типа на управление в Русия, защото е недемократичен по всички критерии. Отдавна в учебниците по политики извадиха Русия от категорията „демократични държави“. А това е нещо, което аз няма как да не подкрепям, особено когато вярваш в демократични ценности. За съжаление руското влияние на политическо ниво е доста силно. Ние имаме партии, които защитават интересите на трета държава. Да не забравяме „Атака“, която още от 2005 година всеки път, когато Волен Сидеров си отвори устата, третото му изречение е Русия. Другите партии – ВМРО и НФСБ, правят по-малко това. Но Русия неизменно присъства и едно от най-дълбоките разделения в българското общество още от Освобождението, поне за мене, е между русофили и русофоби. Това разделение продължава и до днес, като търпи различни етикети – през 90-те години, например, бяхме антикомунисти и социалисти. Но това разделение продължава и нещото, което е най-интересно, че то протича не само на идеологическо ниво. Политиците се опитват да ни продават различни риторики на идеологическо ниво, като например руските братя са ни освободили, ние им дължим уважение. Да не забравяме обаче, че става дума за конкретни политики – за Балкански поток или Турски поток, за енергетика, за закупуването на самолети, за конкретни закони, какво е то газова тръба... Тоест, имаме елементи в българската политика, които ясно и нескрито работят за прокарване на руски интереси. Това е извън всякакво съмнение и имаме доказателства на ниво конкретни законодателни мерки. Няма как да е добре и да е в интерес на България, когато се работи за интереси на третата страна, която и да била тя. Бидейки малка държава, ние винаги трябва да сме под крилото на по-голям съюз. И не случайно след много търсене и конфликти България пое ясно евроатлантическа ориентация. Но да не забравяме, че това съвсем не е даденост. В ранните години на демокрацията беше немислимо, че ние някога ще се присъединим към НАТО. В същото време, ако можеше да търгуваме и с Русия, и с ЕС – щеше да бъде най-добре, казваха някои политици. Но в момента, в който вече сме членове на ЕС и НАТО, няма как да тъчем на два стана. Дори и Турция - както се вижда, не може да  играе двойна игра, въпреки голямата си армия, икономическото положение и мигрантите, които държи като заплаха. Затова смятам, че са много вредни тези заигравания с руските интереси в България, защото те се продават на хората като дебати върху исторически теми, като една културна и лингвистична близост, която ние имаме с Русия, но тя се представя по един превратен начин – всичко, което не е за Русия, е срещу Русия. И това е много вредно за България.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама