На днешната дата през 1886 г. умира Добри Чинтулов - една от светлите фигури на Възраждането ни. Чинтулов е виден поет, композитор и педагог.
Той оставя след себе си богато литературно наследство, като едни от най-известните му творби са: „Къде си, вярна ти любов народна?“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“. Въздействието на тези произведения е било огромно за революционизирането на българската младеж и за общия патриотичен и борчески подем на народа.
Добри Чинтулов е роден през септември 1822 г. в Сливен. Бащата му бил беден занаятчия. Още от малък Чинтулов е много любознателен. Първите си 16 години прекарва в родния си град, където посещава гръцкото училище. По това време в България не е имало училище, в което да се преподава на български. Там обаче остава до 13-годишна възраст, тъй като е принуден да помага за издръжката на семейството.
Уличката и портата към къщата музей „Добри Чинтулов“ в Сливен
Снимка: Уикипедия/ Държавна агенция „Архиви“
През 1838 г. Чинтулов учи шест месеца в Търново, като в същото време и слугувал. Оттам заминава за Букурещ, където се учи на гръцки около година и половина при учителите братя Христиди, които били българи. През Букурещ минава възрожденеца Захарий Княжески и предава на Чинтулов, че руското правителство е отпуснало няколко стипендии за българите – по това време Петербург предприема нова политика във връзка с Източния въпрос и на българите са отпускани стипендии за образование.
Така Чинтулов веднага поема към Одеса, като за това му помага Димитър Диамандиев от Сливен, който живее в Браила. Българският възрожденец успява да получи стипендия и за три години завършва в Одеското околийско училище, което тогава се състояло от четири класа. След това постъпва в Херонската духовна семинария. Негови съученици в царска Русия са знаменити възрожденци като Найден Геров, Ботьо Петков, Иван Богоров и др.
През 1850 г. Чинтулов се връща в България и до 1858 г. преподава в Сливен. Едновременно с това участва в борбата за църковна независимост. Основава и читалище в родния си град. Пише и разпространява патриотично-революционни стихове, някои от които добиват голяма популярност. С тях Чинтулов предизвиква ненавист сред почитателите на гърцизацията и султанската власт и бързо се сдобива с врагове.
Напрежението ескалира и срещу него е направен неуспешен опит за покушение. В последствие възрожденецът решава да се премести в Ямбол, където става даскал и учителства до 1861 г. През 1861 г. Сливенската община повиква Чинтулов пак в Сливен, където той отново става главен учител и преподава непрекъснато до 1871 г.
Заради признатия си интелект, през тази година е избран за делегат от Сливенска епархия на Първия български църковно-народен събор в Цариград. С него са избрани и Иконом поп Георги и Стефан Петров Стефанов. Съборът заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година, а на своите 37 заседания изработва устава на новооснованата Българска екзархия, но не успява да избере екзарх.
Обща снимка на делегатите на Събора в Цариград от 24 юли 1871 година. Добри Чинтулов е трети на втория ред (№16)
Снимка: Уикипедия
След завръщането си от Цариград Чинтулов преподава пак около 3 години и после сам напуска, поради проблеми със зрението. Той е един от хората, които посещават руските войски при идването им в Сливен през януари 1878 г., където изнася пламенна реч на руски.
Приживе Чинтулов е публикувал само три свои стихотворения – „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“. Те са отпечатани в „Цариградски вестник“ през 1849 година. Доказано е авторството му на около 20 стихотворения, които са достигнали до нас чрез ръкописни преписи.
Чинтулов е участвал и в първия български литературен кръг заедно с Найден Геров, Иван Богоров, Димитър Мутев, Елена Мутева, Ботьо Петков. Бил е автор на учебници по реторика, литература, руски език, френски език, математика и нотно пеене, които никога не са обнародвани. Те се разпространявали сред съвременниците му, но само във вид на преписи от учители и ученици.
Добави коментар