Е име на фондация, която често е на прицел от недолюбващите цивилизационния избор на България. Насажданата, с десетилития от комунистическия режим у нас, омраза към САЩ, дава отражение и до днес сред някои маргинални групи, които демонстрират неодобрение. Предимно в социалните мрежи. Фондацията всъщност подпомага финансово не политическите партии, а развитието на различни сфери от живота в България.
В недалечното минало граждани на САЩ също и често са помагали. Имената им не са забравени, но популярността им е заглъхнала с времето. Може би най-прочут сред тях е журналистът със сложно за произнасяне име Джанюариъс Макгахан. Широко известна е и аферата с протестанската мисионерка мис Стоун, отвлечена с цел откуп от четата на Христо Чернопеев и Яне Сандански. По-малко познати са думите на нашия княз Александър I : "Без американските мисионери нямаше да има България". Още преди Освобождението те прекосяват океана и изиграват важна роля по време на Възраждането. По-късно в младата ни държава, някои от тях получават ордени, като д-р Лонг и Джордж Уошбърн. По-малко известен е Джеймс Кларк, който пристига през 1860 г. заедно със съпругата си, за да разпространява протестанската вяра. В Самоков открива пансион-училище и бързо се убеждава, че българите дават мило и драго за образованието на децата си. Интересен момент от неговите наблюдения е, че децата и още повече родителите, малко се интересуват от религията и повече наблягат на хуманитарните и природни науки. В края на годината, благодарните българи събират пари, пращат човек в Париж, който да купи подаръци за учителките - пищни рокли по последна мода. Кларк отбелязва, че скромността, която протестантите проповядват, не достига до съзнанието на жадните за светски знания българи.
Трите деца на младото протестантско семейство Кларк се раждат тук, на българска земя. Едно момче и две момичета. Най-малката, Елизабет, проплаква за пръв път в Пловдив през 1868 г. Предстои и дълъг път посветен на родината и - България. Първоначално учи в пансиона на баща си, а по-късно в Цариград. По това време в този град живее най-многобройната общност от българи на едно място. Стремежът към добро образование я пренася през океана, при богатата и леля в Бостън, където посещава консерваторията. След две години се налага да се върне обратно заради майка си, която е тежко болна. След година е отново в Бостън. Привлечена от една новост, която се оказва призванието на живота и. Това е колеж за детски (предучилищна възраст) учителки в Чикаго, в който се преподава опита и метода на германеца Фридрих Фрьобел. Този човек през 1836 т. става създател на първите детски градини.
Елизабет записва и завършва колежа в Чикаго, връща се в княжество България и открива първата детска градина в Самоков. Годината е 1898. Независимо от г-ца Кларк, големите българи Иван Шишманов и Драган Цанков също са правили опити за откриване на детски градини, но се оказали безуспешни. Будни българи изпратили дванадесет момичета да учат за детски възпитателки в Германия, но тоава също не дало резултат. Така началото било поставено от американската детска градина. Децата били записвани, но мис Кларк очаквала и по-възрастни ученички, на които да предаде своите знания. Първото момиче, което идва с цел образование, по-късно се омъжва и прилага наученото само върху собствените си деца. Такава е съдбата в следващите години на повечето от възпитаничките на Елизабет, с побългарено име Елисавета. Детската градина и училището посрещат новия век в малка наета къща, вече в столицата на младата ни държава. Издръжката е само от таксите за децата и големите ученички, които са вече две-три за година. Лекциите са на английски, както и книгите от които се учи. Това не е проблем, защото повечето момичета идват от пансиона на баща и в Самоков. Обучението е две години. Съдбата на една от тях е показателна за случващото се тогава. Ана Игнатова учи една година и среща голямата си любов. Сватбата я откъсва от учението, но дванадесет години по-късно се връща с две големи деца, завършва обучението си и открива своя детска градина в Асеновград.
Работата потръгва и през 1905 г. Елисавета Кларк посреща богатата си леля в София. Парите са осигурени и прекрасната триетажна сграда на ъгъла на улиците "Солунска" и "Христо Белчев" отваря врати. Долари пристигат и от протестантската централа в Бостън, която признава мис Кларк за мисионер. Третият етаж е отделен за нейно жилище, детската градина е в помещенията на партера, а курсистките се обучават на горния етаж. Впечатлени от делото са и нашите държавници.
Снимка: Мис Кларк/ Уикипедия
Всяка година министерството на просветата праща представител за обща снимка. Всичко е законно и курсистките получават красиво оформени дипломи. Личните връзки на мис Стоун с първата ни царица Елеонора, също помагат за утвърждаване авторитета на образованието. През 1914 г. се отрива филиал на детската градина в Ючбунар, предназначен за бедните деца от квартала. След още пет години лекциите започват да се провеждат на български език заради първата курсистка, която не идва от американския пансион в Самоков, а от Стара Загора. Ентусиастката е Пенка Касабова, която е научила за съществуването на възможност за такова образование от баща си, бивш учител. Неин брат е Гео Милев, а съдбата ще отреди на младото усмихното момиче да е продължител на делото на мис Кларк да края на дългия си живот.
Снимка: Пенка Касабова и Борис Христов/ Уикипедия
Активността на мис Кларк не се ограничава само с детските градини. Тя е създател на първото женско въздържателно дружество, вероятно провокирана от широко разпространената у нас употреба на алкохол. Дружеството се сформира през 1923 г., а след пет години тя, възмутена от лошото отношението на някои нашенци към животните, създава и първото дружество за защита им. Приятелството и с царицата помага за активизирането на стражарите, които започват да наказват хора за това, че бият конете си.
Преследват и младежи, които връзват тенекии на котки и кучета. Авторитетът на Елисавета Кларк расте и тя открива неделно училище за по-големи деца. Там те се учат на маниери и цивилизовано поведение в обществото. И това начинание има успех. А курсистките с дипломи започват да отварят свои детски градини в цяла България. Сред тях особено се откроява Пенка Касабова, която заминава със спечелена стипендия в САЩ. Учи в същия, завършен преди години от младата Елисавета, колеж в Чикаго. Завръща се в България с новината, че методите на Фрьобел са остарели. Всяка година в София вече се приемат до тридесет курсистки след задължителен изпит. Мис Кларк приема новото и веднага го прилага. Когато през 1932 г. се оттегля, вече е назначила г-ца Касабова за директор на училището. Вече на сериозна възраст след седемдесетте си години, дъщерята на американските мисионери, дарява пари и създава фондация за подпомагане на предучилищното възпитание на българските деца. Това се случва през 1940 г. За кратко време фондацията свършва много работа. В кратки курсове обучава хиляда момичета, които да работят в детски градини в по-слабо населени места. Организира и градини за сираци от войните.
Купува място за строеж на научен институт (българското дете трябва да бъде добре отгледано и добре възпитавано). През 1949 г. на тази от огромно значение дейност е сложен край и комунистите присвояват парите. Детските градини вече стават грижа на партията-държава. Все пак оставят Пенка Касабова в министерство, за да продължава дейността по откриването на все повече градини. Помага и това, че по думите и: "Сложиха брат ми, Гео Милев, на знамето си". Макар че: "брат ми никога не е бил комунист!". В личен план разбиват връзката и с прочутия оперен бас Борис Христов, когото не пускат да дойде в България, а нея - да излезе навън. Но това е друга история.
През годините Елисавета Кларк осиновява, възпитава и изучава три деца, осиротели от Балканските войни. Не дочаква да види разрухата на благородното си дело и умира през 1942 г., обичана и заобиколена от синове, дъщеря и внуци. Последния си път изминава в каляска, следвана от скърбящо множество хора и съпроводена от облечени в черно нейни възпитанички.
Добави коментар