Нарвал – морският еднорог

Нарвалът, заедно с белугата, е арктически зъбат кит от семейство Monodontidae. Характерен за този вид китоподобни е дългият рог на мъжките, заради който тези животни често са наричани морски еднорози. Изглеждат като митични създания, но кое ги прави толкова интересни за изучаване?

Също като други себеподобни, нарвалите живеят на границата между ледовете в арктични и субарктични води, защото са добре приспособени към ниските температури. За разлика обаче от другите китоподобни, те са единствените бозайници, които прекарват дълго време (шест месеца всяка зима) в ледените води. През лятото, с размразяването на ледовете, се насочват по-близко към крайбрежието. Тяхното движение трудно може да се забележи с невъоръжено око, защото плуват много бързо и си подават главата над водата при дишане само за секунди. Поради тази причина, се смята, че случайното краткотрайно забелязване на нарвал е в основата на много легенди за морски чудовища и еднорози.
 
Рогът на този бозайник е всъщност силно удължен горен ляв резец (подобно на бивните на слон). Този зъб пробива горната устна на мъжките и достига до три метра, като обикновено дължината му е колкото половината тяло на кита. Зъбът расте в обратно на часовниковата стрелка спирала - единственият случай в природата. В миналото роговете са изнасяни от Арктика, предполага се от викингите, и така са се разпространили из Европа, Средиземноморието и дори Близкия изток, от където се зараждат митовете за еднорози. Те са били продавани само на много богати хора без обяснения от какви животни произхождат, което окуражавало фантазиите около магичното същество с рог.
 
Не само представата за животното е служила за развиване на въображението, но и предположенията за самата употреба на въпросния рог от нарвала. Теориите в научните среди, свързани с приложението на рога, варират от използането му за  разбиване на лед, "борба с мечове", измерване на температурата, до ровене в морското дъно за храна.

Както споменахме, рогът се среща само при мъжки индивиди, много рядко при женски и още по-рядко срещан е мъжки екземпляр с два. От дълго време учени изследват каква е ползата от този израснал зъб. Ясно е, че наличието му не е свързано с оцеляването на животните, защото продължителността на живота при женските нарвали е същата като при мъжките. Условията са еднакво тежки и за двата пола, като върху женските пада отговорността и грижата за малките. И все пак се приема, че рогът е отличителна полова черта, също като рогата при елените, гривата на лъва и шарените пера на пауна.

Според публикация по темата в Канадския журнал по зоология (Canadian journal of zoology), мъжките индивиди използват рога си за определяне на социален ранг и за впечатляване на женските нарвали. Не е доказано как точно се случва това, но има много теории. Смята се, че нарвалите оценяват "конкуренцията" си визуално и това води до определен вид агресивно общуване. Други учени смятат, че рогът е по-скоро свързан с размножаването и женските по него си избират партньор.
 
Учени, наблюдаващи движението на животните обръщат внимание, че през топлите сезони може да се види как нарвалите общуват на повърхността на водата, като се докосват леко с роговете си. Смята се, че по този начин мъжките се сравняват помежду си, като определят и поддържат йерархия. Други теории са свързани с комуникацията и вероятността, че чрез докосването се споделя информация.
 
Каквато и да истината за роговете на нарвалите, учените ще продължават да изучават този митично изглеждащ кит, създавайки  нови и нови теории. Може би, с развитието на технологиите, проследяването и изучаването на навиците му ще се утвърди една от тях. И може би някой ден ще разбулим напълно тайната зад специалния зъб на морските еднорози.