144 години от най-кървавата трагедия у нас

09:20, 16 май 20 25 2922 Шрифт:
Цветилена Симеонова Автор: Цветилена Симеонова

Днес се навършват 144 години от Баташкото клане и края на Априлското въстание. Възпоменателните събития обаче са отменени заради извънредната епидемична обстановка покрай пандемията от коронавирус. Въпреки това на баташките паметници ще бъдат поднесени цветя в тесен кръг и при строги мерки за безопасност. В софийската църква „Св. Неделя“ ще бъде отслужена празнична вечерня.

По време на Баташкото клане е избита голяма част от българското християнско население. То е извършено от османски башибозук от съседните помашки села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След това той е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир.


Снимка: БГНЕС

По време на клането голяма част от населението се укрива в местната църква, но тя била обстрелвана със снаряди, затова укрилите се вътре били принудени да излязат. Започва зверското им физическо изтребление. Убити са десетки мъже, жени и деца. Хванатите живи в Бояджик около 50 младежи били принуждавани да играят хоро пред пашата, след което също били избивани. Затова клането в Бояджик остава известно в историята и като „кървавото хоро”.

Сред убитите е и дядото на създателя на компютъра Джон Атанасов, а неговият баща Иван, още бебе, оцелява в прегръдките на убития. Куршумът, убил дядото, оставя белег на главата на петмесечния Иван, оцелял в прегръдките на бащата си. Той спасява детето си с цената на своя живот. През 1889 г. бащата на Джон - Иван Атанасов емигрира в САЩ и се заселва в Хамилтън, където на 4 октомври 1903 г. се ражда Джон Винсънт Атанасов като първо от 10-те му деца.

"От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече."

„Възпоминания от Батак”, Иван Вазов

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама