На пръв поглед може да изглежда, че се повтарям в рамките на няколко дни с нов коментар за новия проект на Цветан Цветанов, но “вторият” поглед показва на желаещите да п(р)огледнат към хоризонта на българската политика, че наистина се случва нещо ново. При това не на Западния, а срещу Източния фронт, ако перифразирам Ремарк, колкото и да е клиширано да се употребява заглавието на едноименния му роман.
Преди да бъда заподозрян, че съм апологет на нещо, което не познавам отвътре, но подкрепям в аванс, нека наистина да се повторя за главното: който съумее да обедини прозападните българи трябва неизбежно да формулира основната заплаха за България. Нарича се за краткост с една дума- Русия.
Цветанов: Дадох всичко от себе си за ГЕРБ
Това не направиха през всичките тези години съществуващите отдавна в рамките на т.н. преход прозападни партии у нас. Нито една не посмя или не пожела. Ще дам пример: насред унинието, обзело всички области на живота по време на извънредното положение, лидерът на СДС Румен Христов на два пъти обеща при настъпването на нормализацията ( и в областта на политиката, която беше принудена да си сложи маска и да замълчи) неговата партия да постави въпроса за премахването на съветските паметници от пиедестала, от който ни се подиграват със своята недосегаемост. Пред кого би могъл Христов и партията СДС да поставят този въпрос, ако не пред онези, от които зависи решаването му, каквито са управляващите от ГЕРБ?
Нищо подобно до момента не се случи, а макар да не се е произнесъл по конкретния казус Цветан Цветанов вече извади пред скоби руската заплаха за България и така взе преднина в усилията за утвърждаване на обединителна кауза от национално и европейско значение в рамките на европейска България.
Напомням отново: през 2006 година ГЕРБ нахлу в политиката в навечерието на присъединяването на страната ни към ЕС с проевропейско послание дори в самото название на партията и така запълни за близо десетилетие и половина печелившата проевропейска ниша в т.н. дясно пространство в българската политика. Познавам някои от създателите на проекта ГЕРБ, които по-късно дълбоко съжалиха, че са помагали за неговото раждане заради последвалото му израждане в популистка платформа, премазала по пътя си всеки и всичко, което би могло да застраши личното политическо оцеляване на вожда Бойко Борисов.
Погледнато отвън, доколкото нямам вътрешна информация, Цветанов си е взел поука и обещава да “не прави така…”. Но по-важното е, че се оказа първият политик, дръзнал да извади пред скоби руската намеса в България. Ходът му вещае обещание за обединителна кауза за мнозина българи, които от години се чудят защо това не се случва в рамките на политическите платформи на партиите от ЕНП. Дали пък отговорът на тази “загадка” не е самата ЕНП, която им влияе със своите приоритети да печели на национално ниво гласове чрез популиста Борисов, но нито веднъж не е “посъветвала” – поне не и публично- членуващите в обединението български партии да се противопоставят приоритетно на руската хибридна война в най-застрашената от русофилщината държава от ЕС?
Нека не гадаем, нито да даваме подкрепа в аванс, но заявката на Цветанов определено ще привлече вниманието на критично настроените към разиграваните от руската мечка у нас хора ( в двата смисъла на думата). Ще има хора, желаещи да се хванат на това хора, противно на пророкуванията за обречеността на Цветановия проект, който дори още няма име, но вече направи първата стъпка по пътя на националноосвободителната кауза спрямо руския постколониализъм.
Важен ориентир, че не става дума само за някакво лично мнение на Цветанов, е фактът, че сред говорителите при представянето на зародиша на проекта му се откроиха не просто изявени атлантици, като генерал Съби Събев, но и известни на обществото дългогодишни експерти с критично отношение към робуването на продължаващата от десетилетия съветско-руска енергийна агресия срещу България. Щом те могат да “преглътнат” миналото на грешника Цветанов, явно и други ще ги последват.
Автор: Иво Инджев
Добави коментар